През 1930 г. Макс Шмелинг става първият и досега единствен германски световен шампион в тежка категория. За да победи Джак Шарки обаче, му е нужна голяма доза късмет.
За Макс Шмелинг това беше всичко друго, но не и триумфален момент.
Когато „Черният улан от Рейн“ стана световен шампион в тежка категория в нощта на 12 срещу 13 юни 1930 г., днес преди 96 години, в нюйоркския стадион „Янки“, късметът му помогна значително. 29-годишният германец вече изоставаше значително по точки, когато противникът му Джак Шарки го повали на земята с удар под пояса и затова беше дисквалифициран в четвъртия рунд.
Шмелинг беше обявен за световен шампион, но за сметка на това трябваше да понесе и много подигравки. Носителят на Нобелова награда за мир и журналист Карл фон Осиетцки описа по-късно в списанието „Weltbühne“ представянето му като малко шампионско.
Шмелинг защитава титлата си
„Има едно странно несъответствие в това, че победеният си тръгна на собствените си крака, докато победителят, на когото също не му беше отишло добре през четирите рунда, трябваше да бъде извлечен полуприпаднал на носилка“, коментира фон Осиетцки.
Един път Шмелинг успя да защити успешно титлата си. Срещу американеца Янг Стриблинг той победи през юли 1931 г. в Кливланд чрез технически нокаут в 15-ия рунд.
Почти година по-късно в Ню Йорк се състоя реваншът срещу Шарки и отново дуелът завърши със скандално решение. Този път Шмелинг беше по-добрият боксьор през 15-те рунда, но Шарки беше обявен за победител по точки. Шмелинг загуби титлата си.
Все пак, за втория мач срещу Шарки, обучените търговец получи внушителните 700 000 долара. Роденият в Клайн-Луков в Укермарк Шмелинг беше доста известен в Америка, където от 1927 г. беше намерил своя спортен дом. „Той се отказа от титлата на германския шампион, за да лекува ранената си ръка за американските долари“, написа Ерих Кästner.
Нацистката пропаганда изцеди докрай триумфа на Шмелинг
Легендарната репутация на Шмелинг в Германия обаче не се дължи предимно на мачовете срещу Шарки. По-скоро сензационният му успех в квалификационния мач за световното първенство на 19 юни 1936 г. срещу изглеждащия непобедим Джо Луис, също в „Янки Стейдиум“, превърна звездата в икона.
Триумфът на Шмелинг, който се вписваше идеално в расистката картина на света на нацистката пропаганда, беше съответно експлоатиран. „Това беше германска победа“, заяви Йозеф Гьобелс, а вестник „Berliner Lokalanzeiger“ излезе с заглавие: „Фюрерът поздравява Шмелинг“. Самият Адолф Хитлер изпрати цветя на съпругата на Шмелинг.
Фактът, че добрата репутация на Шмелинг се запази и в следвоенния период, се дължеше на това, че той прие тази експлоатация сравнително сдържано. Шмелинг благодари на народа и на Фюрера, но не позволи експлоатацията да премине определена граница: той не се присъедини към НСДАП, запази своя еврейски мениджър Джо Джейкъбс и дори отказа почести от Хитлер. „Аз съм боксьор, не политик“ беше една от най-известните му фрази.
Както стана ясно по-късно, Шмелинг дори оказа активна помощ на жертви на хитлеровия режим: през 1938 г., по време на ноемврийските погроми, той скри двама еврейски младежи в хотелската си стая и по този начин им помогна да избягат. Това стана известно едва през 1989 г., когато спасените братя се изказаха в САЩ.
Вторият мач срещу Луис продължи по-малко от две минути
Вторият мач между Шмелинг, днес член на „Залата на славата на германския спорт“, и Луис, в който през юни 1938 г. се играеше за световната титла, продължи малко повече от две минути. Шмелинг нямаше шанс, Луис междувременно се беше превърнал в зрял спортист от световна класа. Никой не би победил баща му този ден, разказа по-късно синът на Луис – Шмелинг, който се сприятели с своя съперник.
След завръщането си от САЩ Шмелинг изигра още един мач, който загуби по точки през 1948 г. срещу хамбургчанина Ричард Вофт.
Заедно със съпругата си, германско-чешката филмова актриса Ани Ондра, той се установи във Венцендорф край Хамбург. Там през 2005 г., на 99-годишна възраст, почина човекът, от чиято слава и до днес всички германски боксьори в тежка категория се опитват да се възползват – на погребението му се явиха не само боксовите величия Хенри Маске и Владимир Кличко, но и Уве Зелер и Франц Бекенбауер.
Легендарният германски шампион, който беше почитан в същата степен, намери последния си покой в съседния Холенщедт.
