Йохан Кройф промени футбола – като играч и като треньор. Неговото наследство продължава да оказва влияние, не на последно място благодарение на влиянието му върху Пеп Гуардиола.
Има играчи, чиито имена изобщо не е нужно да се споменават. За някои е достатъчен само номерът – и всеки знае за кого става дума.
14 е номерът, който Йохан Кройф е носил. В „Аякс“ Амстердам, където този номер от години вече не се дава на никого. В националния отбор на Холандия, който като капитан той почти доведе до световната титла на Световното първенство в Германия през 1974 г.
Но не само Холандия е задължена с благодарност към Кройф, не само „Аякс“ и „Барселона“, където Кройф постави нови стандарти като играч и треньор. Целият футболен свят трябва да благодари на човека, който преди единадесет години, на 68-годишна възраст, почина от рак на белия дроб. Именно в деня на смъртта му националният отбор на Холандия се изправя срещу Германия в кръстената на него стадион „Йохан Кройф Арена“.
Радикален реформатор
Мишел Платини, избран три пъти за „Футболист на годината в Европа“ – точно като Кройф – виждаше в холандеца „приятел“ и дори „най-добрия играч на всички времена“.
Особено испанската преса оплакваше поредно гений, визионер, мит или просто революционер. „Небето има нов плеймейкър“, написа подходящо английският вестник „Сън“. „Златната лале се сбогува“, гласеше заглавието в португалския спортен вестник „Рекорд“.
В „Аякс“, „Барселона“ и холандската национална селекция имаше време преди Кройф и време след него. Дългият нападател не само донесе успех на отборите си, но и ги революционизира.
Кройф, заедно с треньора Михелс, олицетворява „Voetbal Totaal“
Заедно с тогавашния треньор Ринус Михелс той промени радикално стила на игра на „Аякс“ в началото на 70-те години, а на терена въплъти напълно новата концепция на „Voetbal Totaal“.
При този подход, с който „Аякс“ спечели три пъти поред Купата на европейските шампиони, границите между отбрана и атака се размиват. Играчите бяха освободени от позиционните си ограничения и действаха като цялостна формация.
За разлика от дотогавашната стратегия, отборът вече не се стремеше към контрол над противниковите играчи, а към контрол над пространството.
„Питагор на футбола“
Като рояк пчели играчите сменяха позициите си, придвижваха се по терена като едно цяло, винаги в зависимост от това къде се намираше топката. Играчите образуваха практически геометрични фигури. Един журналист от „Таймс“ затова веднъж нарече Кройф „Питагор на футбола“.
Към тактическата революция обаче спадаше и последователният контрапресинг след загуба на топката. Вместо да тичат назад и да пазят собствената си врата, в такива случаи противникът веднага отново биваше поставян под натиск.
„Когато имаме топката, другите не могат да вкарат гол“ – с този подход Кройф, вече като треньор, оформи стила на игра на ФК „Барселона“ – и оказа влияние, което продължи далеч след края на неговия мандат.
Кройф се доверяваше на Гуардиола
Големите звезди на отбора му, който през 1992 г. за първи път донесе Купата на шампионите в каталунската метрополия, се наричаха Роналд Коман, Михаел Лаудруп и Христо Стоичков. Но мозъкът на отбора беше Пеп Гуардиола.
С него Кройф обсъждаше тактическите тънкости; той притежаваше способността да въвежда промени в последния момент дори по време на мача и да ги предава на съотборниците си.
През 1996 г. холандецът напусна ФК „Барселона“ като треньор. Но неговата философия продължава да живее и до днес – в Гуардиола, който в „Барса“, а по-късно и в „Байерн“ и „Манчестър Сити“, наложи доминиращия стил на игра с владение на топката, който Кройф вече му беше научил.
И тя продължава да живее в младежката академия на „Барселона“ – „Ла Масия“. Тя беше създадена според представите на холандеца. До днес там до голяма степен се отказват от силовите и кондиционните тренировки и се поставя акцент върху работата с топката и креативността.
Точно както Кройф пропагандираше през целия си живот като играч и треньор – дори дълго след като беше свалил легендарната „14“.
