В ретроспекция боксовата кариера на Кен Нортън се свежда почти до един мач, а всъщност дори само до един миг.
Когато на 31 март 1973 г. Нортън изпрати на ринга най-великия боксьор в историята в подготвителен мач в Сан Диего и го победи, „Черният Херкулес“ се превърна за целия свят и завинаги в „Jawbreaker“. Човекът, който счупи челюстта на Мохамед Али.
Това беше най-известният епизод от един бурен спортен живот, който след края на кариерата му претърпя трагичен обрат вследствие на драматична злополука. Днес преди 13 години, на 18 септември 2013 г., почина „ужасът на Али“, който отдавна се нуждаеше от постоянни грижи – три години преди своя прочут съперник.
Кен Нортън предизвика фурор още в училищния спорт
Роден на 9 август 1943 г. в малкото градче Джаксънвил, Илинойс, Нортън още от ранна възраст беше изключителен атлет, който в гимназията се занимаваше с футбол и лека атлетика на високо ниво.
По време на едно училищно състезание той спечели състезания в седем от осемте дисциплини, за които треньорът му го беше записал – оттогава в американските училища съществува „правилото на Кен Нортън“, което ограничава участията до четири.
Докато Нортън служи в Корпуса на морската пехота на САЩ между 1963 и 1967 г., той започва да се занимава с бокс и след края на военната си служба става професионалист. Големият му пробив настъпва на 31 март 1973 г. в Сан Диего, когато шокира великия Али.
Мохамед Али, шокиран от неортодоксалния стил на Нортън
Тогава Нортън изненада Али с неортодоксалния си стил, като най-вече с нетипичните джабове отдолу, а не отгоре, с които Али така и не успя да се справи напълно. Освен това, от втория рунд нататък „Най-великият“ беше засегнат и от прочутия удар, който му счупи челюстта.
С резултат 2:1 по точките на съдиите Нортън в крайна сметка стана вторият съперник след тренировъчния партньор Джо Фрейзър, който успя да победи Али.
„Преди мача Али мислеше, че ще бъде лесно. Но в болницата Али каза на Кен: „Никога повече не искам да се боксирам срещу теб““, спомня си по-късно мениджърът на Али Джордж Килрой.
Всъщност обаче „Али срещу Нортън“ се превърна в зрелищна трилогия.
Загубената трилогия срещу Али отне самочувствието на Нортън
Още същата година Али първо си отмъсти в Лос Анджелис, също с победа чрез „Split Decision“ (2:1 – решение на мнозинството), а през 1976 г. спечели единодушно в мач за титлата на стадион „Янки“ в Ню Йорк.
Както и след мача в Лос Анджелис, така и след третия двубой много експерти смятаха, че решението е било погрешно; дори самият Али определи своя „страшен съперник“ като истинския победител след една от най-спорните си победи.
За Нортън беше още по-трудно да преглътне втория пропуснат шанс за титлата след поражението му през 1974 г. във Венецуела срещу Джордж Форман. Психическите последици от загубената серия срещу Али изиграха роля в това, както Нортън отбеляза по-късно.
„След Ню Йорк вече никога не бях същият боксьор, какъвто бях преди“, каза той: „Тази вечер бях във формата на живота си. Никога повече не успях да тренирам толкова усилено и да вложа толкова страст в един мач.“
Брутален класически мач срещу Лари Холмс
Нортън все пак стана световен шампион, макар и не по начина, по който си го беше представял: тъй като през 1978 г. Леон Спинкс предпочете да защити титлата си, спечелена от Али, в реванш, а не срещу официалния претендент Нортън, световната федерация WBC отстрани действащия шампион и обяви Нортън за нов световен шампион във всички категории.
Първият шампион в тежка категория, който не спечели най-важния пояс в професионалния бокс на ринга, не се наслади дълго на короната си: Нортън трябваше да се признае за победен от Лари Холмс още при първата си защита на титлата в Лас Вегас след една толкова брутална, колкото и висококласна битка на ринга в продължение на 15 рунда – чрез разделено решение.
Нортън така и не се възстанови от поредната горчива загуба. Той обаче и без това вече беше в процес на изграждане на нов живот.
Втора кариера в Холивуд
Още по време на професионалната си кариера Нортън започна втора кариера като актьор: той имаше роли в култовите сериали „Найт Райдър“ и „А-отряд“, а също така участваше и в различни Б-филми. Най-голямата му роля беше тази на роб, който се бие за забавление на господаря си във филма „Мандинго“.
Нортън беше предвиден и за ролята на големоустия шампион Аполо Крид в първата част на холивудската епопея „Роки“. Той обаче се отказа малко преди началото на снимките, така че вместо него Карл Уедърс получи емблематичната роля на съперник на Силвестър Сталоун.
Извън екрана Нортън, който се е женил три пъти, е живял пълноценен живот като горд баща на четири деца, сред които дългогодишният линейбекър в НФЛ Кен Нортън-младши, трикратен шампион в „Супербоул“ с „Далас Каубойс“ и „Сан Франциско 49ers“.
Тежка автомобилна катастрофа през 1986 г.
Семейството на Нортън преживя тежка трагедия през 1986 г., когато Кен-старши беше тежко ранен и едва не загина при автомобилна катастрофа: той си счупи черепа и претърпя мозъчно увреждане, което оттогава нататък ограничи способността му да говори. След това Нортън се оттегли до голяма степен от обществения живот.
През последните години от живота си Нортън се бореше с все по-сериозни здравословни проблеми и претърпя няколко сърдечни пристъпа и инсулта. Последните си години той прекара в дом за възрастни хора, където на 18 септември почина от сърдечен удар, няколко седмици след навършването на 70 години.
Смъртта на Нортън разтърси бившите му съратници от бокса, които го ценяха и като човек: „Той беше най-честният боксьор на нашето време“, така го описа съперникът му Форман: „Кен беше велик човек.“
