Теофило Стивънсън беше рекорден шампион с потенциал да стане толкова велик, колкото Мохамед Али, но заради комунизма кубинецът, починал преди 13 години, пожертва професионалната си кариера.
В улиците на Хавана цареше скръб, а международната боксова сцена беше в траур.
На 11 януари 2012 г. – преди 13 години – Теофило Стивънсън, великият герой на гордата боксова нация Куба, почина на 60-годишна възраст вследствие на сърдечен удар.
Човекът, който като първи боксьор в тежка категория спечели три пъти поред олимпийска титла, беше легенда още приживе. И можеше да стане още по-голяма легенда, ако не беше се придържал към принципи, които от днешна гледна точка изглеждат немислими.
Теофило Стивънсън отказа дуели с Мохамед Али и други
„Най-добрият боксьор в тежка категория се казва Теофило Стивънсън. Никой от днешните шампиони няма шанс срещу него“, твърдеше починалият тази година Джордж Форман по време на разцвета на Стивънсън.
Десет години по-възрастните Мохамед Али и Джо Фрейзър искаха да унищожат специалната магия на Стивънсън и да го привлекат в професионалния бокс с милионни хонорари, но Стивънсън остана непоколебим.
Аматьорският боксьор следваше като верен войник диктата на комунистическия президент Фидел Кастро и се отказа от парите и славата.
„Какво е един милион долара срещу осем милиона кубинци, които ме обичат“, каза Стивънсън, изразявайки мислите на държавния си глава.
В кубинския социализъм всички хора трябваше да бъдат равни, спортистите не бяха изключение. Вместо да следват сладките изкушения на капиталистическия чужбина, кубинските бойци трябваше да рекламират страната си на Олимпиадата. Стивънсън прие националната задача с пълна убеденост.
Звезден момент на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.
Още при първото си участие на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. звездата му изгря: момчето от скромно семейство изхвърли първия си противник от ринга за 30 секунди. На полуфинала нокаутира германския шампион Петер Хусинг. Когато противникът му не се яви на финала, Теофило Франсиско Стивънсън Лоурънс стана олимпийски шампион – на 20 години.
„Аз съм в шок. Той беше толкова добър човек и не можеше да нарани и муха. Той просто боксираше, това беше целта му“, каза Хюсинг след поражението си в Мюнхен. „Никога не съм бил поразен толкова силно“, призна „Мечката от Брахбах“.
Бойкот попречи на четвърта олимпийска титла
През 1976 г. в Монреал и през 1980 г. в Москва Стивънсън също спечели злато – без голяма съпротива.
Кубинският доминатор стана първият боксьор в историята след унгареца Ласло Пап (1948-1956), спечелил злато на три поредни олимпийски игри.
През 1984 г. той се стреми към четвърта титла, но отново държавният глава му пречи: Куба бойкотира Игрите в Лос Анджелис, след като четири години по-рано западните държави не участват в Москва заради руската интервенция в Афганистан.
Вероятно това беше по-добре за мита Стивънсън: на аматьорското световно първенство в Мюнхен през 1982 г. той загуби блясъка си и изненадващо отпадна в предварителния кръг от италианеца Франческо Дамиани.
