Британският инженер и пионер в аеродинамиката Питър Райт, баща на Ground Effect дизайна във Формула 1, почина на 79-годишна възраст
Британският инженер и пионер в областта на ефекта на земното притегляне Питър Райт почина на 79-годишна възраст. Райт беше един от най-влиятелните инженери на своето поколение – визионер, чиято работа промени завинаги моторните спортове. Влиянието му се простираше далеч отвъд годините в Lotus, през които изобрети аеродинамичния подход към подкаросерията, който революционизира Формула 1 в края на 70-те години.
Райт изучава машинно инженерство в Тринити Колидж в Кеймбридж и започва да се занимава с моторни спортове през 1967 г. в традиционния състезателен отбор BRM. Под ръководството на Тони Ръд той започва първите си експерименти с генериране на аеродинамично съпротивление чрез каросерията, а не чрез крилата – идея, която по онова време е била радикална. Проектът обаче е спрян, след като пилотът на BRM Джон Съртис се намесва и предпочита ресурсите да бъдат използвани за текущия автомобил. Малко след това Райт и Ръд напускат отбора.
Пробивът в Lotus: Раждането на аеродинамичния ефект
След престоя си в BRM Райт преминава в Specialised Mouldings, където изгражда собствена аеродинамична тръба – лаборатория, която по-късно е поето от Williams и преустроена от младия Рос Браун.
Райт постига решаващия си пробив, когато заедно с Рад преминава в Lotus. По време на своите аеродинамични тестове в Imperial College той открива ключа към ефекта на земното притегляне: уплътняването на краищата на долната част на каросерията, за да се създаде вакуум под автомобила.
Това откритие води до легендарния Lotus 78 и още по-доминиращия Lotus 79, с който Марио Андрети става световен шампион през 1978 г. С това започна нова ера в аеродинамиката – и Райт написа история в моторспорта. Между другото, Райт беше първият инженер, който интегрира система за записване на данни във Формула 1 – предшественик на съвременната телеметрия.
Безкрайна иновация: активна окачване и революция в безопасността
През 80-те години Райт продължи работата си в Lotus Engineering, където работи върху първото активно окачване във Формула 1. Още през 1983 г. екипът тества системата, която от 1987 г. се използва в Lotus 99T с Айртон Сена.
Системата позволяваше постоянна височина на автомобила и гарантираше, че гумите могат да поддържат максималното си сцепление по-дълго – решаващо предимство. В Детройт през 1987 г. Сена спечели без спиране в бокса и все пак постигна най-бързата обиколка в състезанието – триумф на инженерното майсторство на Райт.
Когато в края на 80-те години Team Lotus изпада в финансови затруднения, Райт помага на отбора да оцелее. До окончателния му край през 1994 г. той работи като технически директор – лоялен до края.
От техниката към безопасността: влиянието на Райт след Сена
След смъртта на Айртон Сена през 1994 г. президентът на FIA Макс Мозли нае Райт като консултант за нови програми за безопасност. Мозли пише в автобиографията си, че дотогава „систематичното прилагане на научни методи в областта на безопасността“ е било фундаментален пропуск.
Райт върна тази научна строгост във Формула 1. Той помогна за установяването на стандарти за краш тестове, протоколи за безопасност на пистите, системата HANS и по-късно Halo. Неговото влияние върху културата на безопасност в спорта се усеща и до днес.
Освен това той допринесе за разработването на енергийно ефективни технологии за двигатели и системи за рекуперация – концепции, които проправиха пътя за хибридната ера от 2014 г. нататък.
Обяснителят и мислителят
Освен работата си като инженер, Райт беше и талантлив технически автор. Той умееше да обяснява сложни технически взаимодействия по разбираем начин – дарба, която му спечели голямо уважение в средите. В наскоро излязлата си книга „How Did I Get Here?“ той погледна назад към кариера, изпълнена с идеи, неуспехи и успехи.
Извън пистата Райт беше страстен пилот – както на моторни, така и на немоторни самолети. Това беше страст, която бележеше любопитството му към аеродинамиката и енергийната ефективност и извън Формула 1. На 79-годишна възраст Питър Райт оставя наследство, което е видимо навсякъде в съвременната Формула 1 – от подкаросерията през активното окачване до структурите за безопасност, които предпазват живота на пилотите.
