Приятелство в падока? За Педро Акоста това не е непременно предимство – испанецът откровено обяснява защо няма приятели сред съперниците си
Педро Акоста не е от онези пилоти, които натрапчиво търсят хармония в падока. Докато през последните години MotoGP залага все повече на близостта между пилотите, съвместните изяви и приятелския имидж, испанецът гледа на тази тенденция с известна дистанция.
„Може би аз съм черната овца в семейството“, или с други думи: той се възприема като човек, който „не следва господстващата тенденция“.
Мотивите му са прагматични. Пилотите може и да живеят заедно в един и същ свят, но в крайна сметка всички преследват една и съща цел. „Всички сме тук, за да преследваме една и съща мечта, и е много трудно да имаш искрени отношения с някого, който иска точно същото като теб“, обяснява Акоста.
Защото в даден момент, според неговата логика, общата мечта е над всяко приятелство. „За да сбъдне мечтата си, този съперник би бил способен да унищожи всеки, поне в спортно отношение“, казва испанецът, малко преувеличавайки.
И ако не може да бъде напълно честен с някого, предпочита да се оттегли и да запази известна дистанция – такъв е подходът на Акоста. Ето защо пилотът на KTM признава без заобикалки: „Никога не съм имал приятели в питлейна.“
Без приятели, без задръжки
Но 22-годишният пилот вижда в това и определени предимства. „Радвам се за това, защото така нямам угризения да изпреваря някого на пистата“, обяснява Акоста. С други думи: който се бори срещу някого на пистата, не трябва да се съобразява с приятелството извън нея.
Испанецът смята, че именно тази твърдост донякъде липсва в днешното MotoGP. „Преди имаше големи съперничества: Роси срещу Биаги, Кривил срещу Духан, Роси срещу Маркес. Това не бяха лесни отношения“, спомня си той. „Може би това е пикантната съставка, която в момента липсва на MotoGP.“
При това не става дума за изкуствено създаване на конфликти. Позицията на Акоста е по-скоро: съперниците не трябва да са врагове, но не е задължително да станат приятели.
Акоста: „В такъв случай предпочитам да се дистанцирам“
Тази нагласа обяснява и защо той възприема настоящото пилотско селище по различен начин от някои от колегите си. Той забелязва, че много пилоти са приятели, прекарват време заедно и се разбират добре и извън пистата.
Той приема това: „Разбирам, че повечето пилоти са близки помежду си и че с всеки от тях може да се проведе разговор.“ За него обаче остава една граница.
Защото веднага щом си сложат каските, става въпрос за едни и същи позиции, едни и същи точки и в крайна сметка за един и същ титла в световния шампионат. Затова Акоста остава верен на себе си и търси своя собствен път: „Ако не мога да бъда искрен с теб, по-добре бих направил крачка назад и бих запазил известна дистанция.“
Това съответства на цялостното му поведение: Акоста се описва като прям човек, който е строг и към себе си. Той не иска да угажда на съперниците си. Иска да ги победи. Именно затова пристигането му в „Дукати“ вероятно ще бъде особено интересно, не само заради съперничеството с Марк Маркес.
