В десетата си рубрика бившият национален треньор обяснява как оценява завършека на турнира срещу Полша, който толкова очакваше, и какво мисли за представянето на Йоханес Фойгтман и бившия капитан Робин Бензинг.
Мачът срещу Полша премина според очакванията ми. Разбираемо е, че човек се е надявал на по-ясна, по-красива и по-добре изиграна победа. Но след толкова дълъг турнир с толкова много мачове и голямото психическо напрежение, когато искахме да изпълним целта, която си бяхме поставили – да спечелим медал в собствената си страна, главите и краката ни са уморени. Особено след разочарованието от загубата от Испания. Дори и залогът да е бил голям, а именно бронзов медал на Европейското първенство в собствената страна, такива мачове се случват.
Ето защо изобщо не съм разочарован от начина, по който премина играта. Напротив, много съм щастлив, че момчетата бяха възнаградени, че имаха захапката и високата успеваемост отвъд линията за три точки, които ги отличаваха през целия турнир. В това отношение можем да бъдем много, много доволни и щастливи от турнира и от бронзовия медал, макар че, разбира се, винаги има малко сълзи в очите, защото отборът беше толкова близо на полуфинала срещу обновения европейски шампион Испания.
Преди началото на турнира очаквах, че Йоханес Фойгтман ще играе доминираща роля в този отбор, защото наистина ценя него и играта му. Малко са центровете или големите играчи в Европа, които играят толкова умно, могат да вкарват и отвътре, и отвън, имат толкова добре развито разбиране за играта като него, могат да подават и са самоотвержени. Срещу Полша той беше много решаващ, може би решаващият фактор. Неведнъж сте виждали как той се опитва да съживи отбора, за да постигне още по-добри резултати в защита. Целият пакет беше подходящ. В този много важен мач той показа на какво е способен и с какво се отличава.
Сигурен съм, че липсата на ритъм след незавършения му клубен сезон му е навредила малко, след като напусна Русия и клуба си ЦСКА Москва директно заради агресивната война срещу Украйна в края на февруари, за което трябва да му се признае. Хубаво е да се види, че е успял да постави своя отпечатък върху играта във важен мач и да изглежда доминиращ.
След широко обсъжданото и проблематично неноминиране за турнира и вероятното приключване на кариерата му в националния отбор, Робин Бензинг показа, че е велик, като дойде в залата за мача за третото място и подкрепи отбора. Той демонстрира идентификация с националния отбор и своите момчета, която го отличава от толкова много години насам. Той беше човек, който винаги беше там и играеше, без значение дали имаше лични или други пречки. Трябва да му отдадем дължимото за това. В тази неделя той още веднъж доказа своя характер, своята самоотверженост и безусловна идентификация.
