Голямото съперничество с Али го остави огорчен – почти до смъртта му

Джо Фрейзър беше най-трудният съперник на „Най-великия“ – и дълго време мразеше боксовата икона и на лично ниво, дори когато вече беше тежко болен.

Мухамед Али остана в паметта на хората като най-великия за всички времена, като образец за подражание, като герой, далеч отвъд спортното му значение.

Джо Фрейзър, съперник на Али в три от най-големите му мачове, запази спомена за идола си по друг начин. Той изпитваше огорчение към „Най-великия“ – огорчение, което почти не се разсея до смъртта на Фрейзър преди 15 години. Али срещу Фрейзър, голямото боксово съперничество: Тя беше и човешка драма.

„Смокин‘ Джо“ се чувстваше човешки унищожен от начина, по който Али се отнасяше към него извън ринга.

Фрейзър толкова дълбоко таеше лична обида към Али, че възприемаше болестта му от Паркинсон като вид божествена справедливост. „Ако можех, щях да го хвърля вътре“, отсече Фрейзър, когато вече силно изтощеният Али запали олимпийския огън в Атланта през 1996 г.

Мухамед Али обиди жестоко Джо Фрейзър

Преди Фрейзър и Али да се срещнат за първи път на 8 март 1971 г., двамата се смятаха за приятели: Фрейзър застана на страната на Али, когато той загуби боксовата си лицензия поради отказа си да постъпи на военна служба в САЩ.

Той му заемаше пари, на няколко пъти публично защитаваше Али пред критиците му, застъпваше се пред американския Конгрес и в петиция до президента Ричард Никсън за отмяна на наложената на Али забрана.

Когато Али се завърна, пътят беше свободен за мечтания двубой между Фрейзър – действащият световен шампион в тежка категория от 1970 г. след победа над Джими Елис – и мъжа, който никога не беше губил титлите си на ринга.

Интересът беше огромен и, поради историята на Али, вече имаше и политически оттенък. Самият Али го засили още повече – не без да престъпи границите.

Тогава 27-годишният Фрейзър беше осмиван от Али като „чичо Том“, като полезен идиот на бялото статукво. „Един ден може би ще бъде като мен, но сега работи за врага“, заяви Али, който водеше радикална борба за гражданските права на афроамериканците. Той допринесе за толкова силно нажежаване на обстановката, че Фрейзър получи заплахи за убийство и трябваше да потърси полицейска охрана.

От най-бедни условия

Фрейзър – който беше силно засегнат от изказванията на Али – всъщност беше далеч от това да води привилегирован живот.

Роден на 12 януари 1944 г. в Бофорт, Южна Каролина, Фрейзър израства в бедни условия като дванадесето дете на „шаркропър“ – фермер без собствена земя. Фрейзър се премести във Филаделфия като работник, където, наред с другото, работеше в кланица и използваше половинки от говеда за боксова тренировка – идея, която послужи за вдъхновение за една легендарна сцена във филма „Роки“.

Фрейзър нарече поведението на Али „циничен“ опит да го извади от равновесие. „Мислеше, че ще ме отслаби“, отбеляза той в автобиографията си. Станало точно обратното: „Той ме събуди и аз осъзнах какъв несправедлив копелдак беше.“

От „Мача на века“ до „Thrilla in Manila“

Фрейзър спечели единодушно по точки бруталния „Мач на века“ в нюйоркския „Мейдисън Скуеър Гардън“. Това беше началото на голяма трилогия от мачове, която Али обърна в своя полза с две победи – но при това всеки път понасяше тежки удари.

Незабравим е преди всичко третият мач, „Thrilla in Manila“ през 1975 г. във филипинската столица. Този път Али влезе в мача като шампион: Фрейзър беше загубил пояса по унизителен начин срещу Джордж Форман, който от своя страна беше отстъпил пред Али в „Rumble in the Jungle“ в Заир.

Срещу Фрейзър Али беше на косъм от поражението; след 14 изтощителни за двамата рунда, които в комбинация с външните условия бяха дори опасни за живота, Али искаше да се предаде, но беше спрян от треньора си Анджело Дънди; вместо това треньорът на Фрейзър, Еди Футч, помоли рефера да прекрати мача.

Късно прощение

Още преди този мач Али се изказа обидно, наричайки Фрейзър „воняща горила“. Вероятно той не го е имал предвид лично – атаките му бяха психологически игри и маркетингов ход, за което по-късно той публично помоли Фрейзър за прошка. Съперникът обаче остана разгневен, като очакваше лично извинение.

Едва няколко години преди да почине от рак на черния дроб, Фрейзър заяви, че е простил на Али. Али, починал през 2016 г., беше сред скърбящите на погребението на Фрейзър, което беше водено от борца за граждански права Джеси Джаксън.

Джо Фрейзър прости на Мохамед Али едва няколко години преди смъртта си

Нещо, в което Али никога не се съмняваше, въпреки всичките си нападки, беше уважението му към Фрейзър като спортист.

„От всички боксьори, срещу които съм се борил, Сони Листън беше най-внушителният, Джордж Форман – най-силният, а Флойд Патерсън – най-талантливият“, спомняше си някога Али: „Но Джо Фрейзър беше най-трудният. Той извади най-доброто от мен.“