След контузията на Исмаел Сайбари на преден план излиза, наред с другите, Брахим Диас.
Наистина не му се празнуваше – достатъчен беше един кратък поглед към лицето на Исмаел Сайбари. Докато съотборниците му тичаха към трибуната с феновете след победата с 3:0 над Канада, бъдещият играч на „Байерн“ бавно се влачеше след тях. Навероятно нараненото му бедро не му позволяваше да направи повече.
За Сайбари осминафиналът на Световното първенство в Хюстън продължи точно 20 минути, след което той не можа да продължи поради контузия в бедрото – вероятно получена при сблъсък с централния защитник Мойзе Бомбито. На терена той издърпа фланелката си през главата от разочарование, а малко по-късно скри лицето си на пейката, облечен в екипа на ФИФА. Защото подозираше, че това може да е краят на участието му в Световното първенство? Все още няма диагноза за 25-годишния нападател. Но както Мароко, така и „Байерн“ са в тревога.
В отсъствието на ключовия играч – Сайбари отбеляза гол във всичките три мача от груповата фаза, а също и в шестнадесетифинала срещу Холандия при дузпите – сега други трябва да излязат на преден план. Този път герой на мача срещу храбро борещите се и дълго време трудни за побеждаване канадци се превърна полузащитникът Азедин Унахи, който с два обмислени и прецизни удара отбеляза първите два гола и с това реши изхода на мача.
Освен това отново се отличи и Брахим Диас, който, останал в сянката на 50-милионния трансфер на Сайбари, остана непобеден и в своя 31-ви мач за националния отбор на Мароко. Енергичният техник от „Реал Мадрид“ допринесе с две асистенции срещу Канада, като за целия турнир вече има четири асистенции. „Много съм щастлив от всичко, което давам, и от това как помагам на съотборниците си“, разказа 26-годишният футболист с усмивка и добави съвсем съзнателно: „Най-важното е това, което постигаме като отбор.“
Това е четвъртфинал за първи път, втори пореден след Световното първенство през 2022 г. И за разлика от Катар, претендентът за титлата Франция този път не чака в полуфинала, а още в четвъртфиналите в Бостън. Дали предвид загубата с 0:1 на миналия турнир изпитва желание за реванш? „Не обичам да говоря за реванш, защото не съм такъв“, обясни Диас. „Аз съм скромен човек и искам да остана с краката на земята.“
И въпреки това скромният десен крило продължава да надгражда своята суперсерия, независимо дали със Сайбари, или без него. „Смятам, че подкрепата и любовта, които получавам от цяло Мароко откакто пристигнах, са просто невероятни.“ През 2021 г. Диас дебютира за Испания, когато поради мерките срещу Covid-19 националният отбор до 21 години трябваше да замести звездите в приятелски мач срещу Литва (4:0). Тогава Диас отбеляза гол и малко след това все пак премина към мароканската федерация. 31 мача, 14 гола и нито една загуба по-късно той изобщо не съжалява за този ход – въпреки шумния финал на Купата на Африка срещу Сенегал, когато се провали трагично от дузпата.
Настоящето се нарича Световно първенство и се нарича Франция. Този марокански отбор е труден за побеждаване – срещу Канада беше достатъчно дори едно представяне, което може да бъде подобрено, но срещу Франция нещата вероятно ще изглеждат по-различно.
