Изстрелите му от вратата с удивителна регулярност излитаха в страничен аут. Зад абсурдно ниския процент на успешни пасове на вратаря на ПСЖ Матвей Сафонов в сряда вечер обаче не стоеше липса на умения, а тактически ход – който се оказа успешен.
Какво прави такъв вратар в полуфинал на Шампионската лига? На всеки, който е наблюдавал Матвей Сафонов в сряда вечер, не може да се сърди за този въпрос. Един след друг избиванията му излизаха в аут, съпроводени от присмехулни аплодисменти от трибуните на „Алианц Арена“. Но колкото по-често се повтаряше това представление, толкова по-ясно можеше да се стигне до един-единствен извод: тук не е просто вратар с ограничени футболни умения, тук един играч изпълнява плана на треньора си.
Общо 13 избивания изпълни Сафонов в реванша в Мюнхен, само две от тях достигнаха съотборник. Седем излетяха директно в аут, а при някои други изглеждаше, сякаш Сафонов е целял точно там. Процентът на успешни пасове на руснака вратар на ПСЖ – като се броят всичките му пасове – в края на вечерта беше 21,2%. Това е най-слабият резултат за играч, излязъл на терена за 90 минути в мач от Шампионската лига от почти четири години и половина. През декември 2021 г. вратарят на Виляреал Джеронимо Рули достигна едва 19,5 процента при победата с 3:2 в Бергамо.
Между другото, съперникът на Сафонов Мануел Нойер имаше успеваемост на пасовете от над 70 процента в сряда вечер, докато самият руснак достига средно 55 процента през този сезон в Шампионската лига. На пръв поглед това изглежда учудващо слабо за вратар на треньор, който преди малко под година изгони от отбора блестящия на голлинията Джанлуиджи Доннарума, защото според него той беше твърде слаб с топката в краката. Но всеки, който се занимава с Луис Енрике и Пари Сен Жермен, бързо ще разбере, че зад избиванията в аут се крие тактически калкул. Обсебен от детайлите испанецът работи непрекъснато в Париж, за да ограничи влиянието на фактора случайност в играта на отбора си – и с това да направи планируеми именно онези ситуации, които могат да бъдат планирани. Заедно със своя екип той прилага тактика за хвърляния от аут, съобразена с отбора, и такава за собствения начален удар. И точно тук се включва и стратегията за избиване на топката.
В крайна сметка новият тактически ход е просто по-нататъшно развитие на тактиката при начален удар, която ПСЖ прилага още от миналия сезон в важни мачове от Шампионската лига: при собствен начален удар топката отива назад към Витиня, а португалецът я избива в аут – колкото по-близо до ъгловия флаг на противника, толкова по-добре. И в сряда вечерта в Мюнхен ПСЖ постъпи по този начин в началото на второто полувреме. Планът зад това: ПСЖ може веднага да заема половината на противника, да започне пресинг и да стесни пространствата, а противникът е под директен натиск.
Недостатъка, който един отбор има при собствено вкарване на топката по отношение на обхват и скорост, ПСЖ иска да превърне в предимство – и по този начин умишлено отстъпва топката. Същата логика стои и зад избиванията на Сафонов. Тъй като отборът може да разгърне качествата си след това, този вариант е просто по-обещаващ – особено като се има предвид, че ПСЖ така или иначе играе без висок нападател, който да спечели дуели за топката при избивания срещу Джонатан Тах или Дайо Упамекано.
Но погледът към посоката на избиванията на Сафонов позволява още едно заключение: 12 от 13-те избивания в сряда вечерта летяха наляво от гледна точка на вратаря, включително всички, които излязоха в аут.
Чакайте малко, лявата страна на отбраната на ПСЖ не е ли дясната страна на атаката на Байерн? И там не играе ли Михаел Олизе, от когото е по-добре да се държи топката настрана? Особено когато той играе срещу играч, който вече е получил жълт картон, като Нуно Мендес, който е на ръба на изгонване? На принцип всичко е вярно – и все пак не е. Защото хвърляне от аут автоматично води до пренаселяване на засегнатата страна. Това означава: по-малко пространство. Пространство, от което Олизе се нуждае, за да може да разгърне най-добре уменията си. Или с други думи: ако Сафонов беше изстрелял топката в страничната линия, която от негова гледна точка е дясната, ПСЖ щеше да е само на едно бързо прехвърляне на топката от Байерн разстояние от това Олизе да може да влезе с разбег в ситуация един на един срещу Нуно Мендес.
Това обаче почти не се случи през второто полувреме – и колкото и нереално да звучи: това беше свързано и с осмиваните избивания на Сафонов. Може би само една малка подробност, да. Но такава, която на такова ниво може да направи разликата.
