Макар и да не му харесва, Луис Хамилтън все повече се приближава към Чарлз Леклерк – британецът е ентусиазиран след петъчната тренировка в Силвърстоун
Адаптирането на Луис Хамилтън във Ферари продължава да бъде централна тема в лагера на пилотите от Формула 1. След първоначални затруднения, седемкратният световен шампион изглежда все повече се приспособява към прекалено агресивната настройка на съотборника си Шарл Леклерк – въпреки че тя не съответства на естествения му стил на каране.
Според заместник-шефа на Ферари Жером Д’Амброзио, този курс вероятно ще се запази до края на сезона: „В момента определено е така, че прекалено претоварената настройка е най-близо до максималния потенциал на колата“, заяви белгиецът по време на Гран при в Силвърстоун.
„Чарлз кара с тази настройка вече няколко състезания и тя работи добре за него. Луис наскоро се присъедини към тази тенденция и също я намира за функционална за себе си.“
В крайна сметка това е резултат от настоящите правила: „Като цяло наблюдаваме много нервно поведение при завиване. Това се дължи и на ограниченията в техническия регламент. Колите са просто нервни и пилотите трябва да могат да се справят с това до известна степен.“
Всъщност Хамилтън сам заяви по време на състезателния уикенд в Шпилберг, че настройките на съотборника му предлагат прекалено много превишаване на скоростта за неговия вкус, но той е принуден да се приспособи към тях. Това не изглежда като трайно решение, но в момента няма друг изход. „Ако искаш да извлечеш максимума от колата, трябва да се съобразиш с това“, коментира Д’Амброзио.
Ще бъде ли 2026 по-подходяща за Хамилтън?
Успоредно с това Хамилтън вече работи интензивно върху дългосрочната перспектива – колата за сезон 2026. Там той иска да вложи повече от своите идеи. Особено важно е сътрудничеството с бившия инженер на Mercedes Лоик Сера, който заедно с него премина във Ferrari.
„Лоик познава много добре Луис, което разбира се помага в комуникацията“, обяснява Д’Амброзио. „Но трябва да се внимава как се интерпретира това. Колата не се конструира около един пилот, а за да се извлече максимална производителност – повече аеродинамично сцепление, повече ефективност. Едва във втората фаза се пристъпва към финалните настройки, за да се чувстват пилотите комфортно.“
Това, че Хамилтън се опитва да има по-голямо влияние върху концепцията за 2026 г., е напълно нормално – и дори желателно. „Разбира се, че слушаме и двамата ни пилоти“, подчертава с усмивка заместник-шефът на отбора.
„Често виждаме на срещите в Маранело, че техните идеи дори се припокриват в голяма степен – концептуално и двамата знаят доста точно какво им трябва. Дискутираме открито с двамата няколко пъти в годината и след това се опитваме да превърнем тези нужди в резултати.“
Въпреки че влиянието на пилотите върху разработката на изцяло нов автомобил не е неограничено, то в никакъв случай не е малко: „Разбира се, има обективни параметри – искаш да построиш най-бързата кола. Но в рамките на тези изисквания има свобода, която можем да използваме, за да дадем на пилотите инструменти, с които да адаптират колата към своя стил. Това е баланс.“
Ферари: Няма винаги перфектна кола
Не е изненада, че Луис Хамилтън е в тясно сътрудничество с екипа за развитие – особено като се има предвид, че Ферари го нае не само заради качествата му на пистата, но и заради богатството му от опит. „Луис носи със себе си огромно ноу-хау, особено по отношение на дългосрочната стратегия“, подчертава Д’Амброзио. „Това е голяма печалба за нас.“
Все пак остава въпросът колко дълго Хамилтън ще може да се приспособи към настройките, които всъщност не му подхождат. Първите състезания в червено бяха белязани от адаптация, експерименти и спорадична фрустрация. В Грингхорм Хамилтън звучеше леко примирен: „Това не е любимото ми състояние на баланс, но така колата се движи най-бързо.“
За Д’Амброзио това е част от работата: „Не винаги става въпрос да имаш кола, която веднага се усеща перфектно. Става въпрос да извлечеш максимума от това, което имаш. И в това Луис е един от най-добрите.“
Белгиецът счита за голяма сила факта, че Ферари работи с двама пилоти от висока класа: „Имаме късмета да имаме двама пилоти, които знаят много точно какво искат – и какво прави една кола бърза. И в крайна сметка точно това има значение.“ Макар и пътищата към целта да са различни.
Удовлетворение след началото на тренировките
В петъчната тренировка в Силвърстоун Ферари беше сред лидерите. Хамилтън завърши трети, на три десети от секундата зад най-доброто време на Ландо Норис, а съотборникът му Шарл Леклер отново беше малко по-бърз и се класира на второ място.
„Беше наистина добър ден“, радва се Хамилтън след старта на домашния си уикенд. „Red Bull и McLaren имаха ъпгрейд днес. Фактът, че все пак успяхме да се включим в борбата, въпреки че те направиха крачка напред, е наистина положителен“, похвали той и потвърди по-доброто усещане с SF-25.
„Прави голям напредък с колата и се чувствам много по-добре, вече знам по-добре от какво се нуждае колата“, кимна той. „Мисля, че във FT2 все още не бяхме там, където искахме да бъдем. В FP2 определено трябваше да се борим малко повече, но знаем какви промени трябва да направим за следващата сесия.“
Затова той и Ferrari могат да мечтаят за силен уикенд, както сам казва. Но: „Да го реализираме, да съберем всичко и да извлечем максимума е съвсем друго нещо.“
„Но ще се подготвя възможно най-добре, за да се уверя, че ще постигнем най-добрия резултат“, казва британецът. „Мисля, че утре може да вали дъжд – и в неделя също. Затова ще дам всичко от себе си, за да съм подготвен.“
