Големи преднини не гарантират титла в световното първенство: нашата фотогалерия показва зрелищни случаи, в които лидерите в крайна сметка останаха с празни ръце
Ландо Норис и най-вече Макс Верстапен изостават в борбата за титлата във Формула 1 през 2025 г. срещу Оскар Пиастри. Въпреки отпадането си от Гран при на Азербайджан в Баку, Пиастри все още води в класирането на пилотите – с 25 точки пред Норис и 69 точки пред Верстапен.
Но историята на Формула 1 показва, че не винаги лидерът в шампионата е успявал да запази (голямата) си преднина до финала и да стане световен шампион.
Един пример: през 2010 г. пилотът на Ферари Фернандо Алонсо водеше в общото класиране преди финалното състезание в Абу Даби. В последния Гран при за годината стратегията му се фокусира върху предполагаемия най-сериозен съперник за титлата Марк Уебър от Red Bull.
В крайна сметка обаче победи Себастиан Фетел, който дотогава беше на трето място, без нито веднъж да е бил начело в класирането през сезон 2010.
Известен е и сезонът във Формула 1 през 1976 г., както е увековечен във филма „Rush“: през лятото Ники Лауда беше на път да спечели втора поредна титла с Ферари, след като вече имаше една – докато не претърпя тежка катастрофа на пистата Нюрбургринг-Нордшляйфе. Пилотът на Макларън Джеймс Хънт отново направи борбата за титлата вълнуваща.
Известен е и драматичният финал във Фуджи през 1976 г.: лидерът в световното първенство Лауда се оттегли в проливен дъжд, но Хънт продължи да кара – и стана световен шампион.
