Някога Лучано Спалети беше звездата на италианското треньорско небе. В момента 66-годишният треньор преживява труден период и даде многозначително интервю.
„Футболът разруши живота ми“, заяви Лучано Спалети в интервю за La Republicca и разкри, че е обичал футбола повече от себе си. „Заради него жертвах хора, които ми бяха много близки“, продължи 66-годишният треньор, без да влиза в подробности. Той обаче влезе в подробности, когато заговори за не особено успешния си период като треньор на италианския национален отбор.
Особено тежко му е за 0:3 срещу Норвегия в началото на квалификациите за Световното първенство, което в крайна сметка доведе до уволнението му. „Този мач все още ме държи буден през нощта и оказва голямо влияние върху мен, защото мислите ми се въртят около него“, разкрива Спалети и признава: „Понякога се чувствам щастлив, но това се променя бързо, защото си спомням мача.“
А Спалети трябваше да бъде спасителят на Италия. След като сензационно спечели шампионата с Наполи след 33 години чакане, той трябваше да върне Squadra Azzurra към стария й блясък, когато стана национален селекционер през 2023 г. Но работата му се оказа по-скоро без блясък: на ЕВ 2024 Италия, като шампион от предишното издание, отпадна в осминафиналите срещу Швейцария (0:2), след това отпадна в четвъртфиналите на Лигата на нациите от Германия, а след това последва и поражението от Норвегия.
„Не успях да убедя играчите, че ги обичам“, признава самокритично Спалети и добавя: „В началото допуснах грешката да наблягам прекалено много на сплотеността и идентичността. Изисквах от всеки играч да пее химна и да дава мотивационен поздрав преди всяка тренировка. Исках да им покажа гордостта, която изпитвах, но това беше прекалено.“
От Италия до Берлин и обратно: последните години от живота на Робин Госенс бяха бурни. Тук Госенс говори искрено и откровено за върховете и паденията в кариерата си.
Това са изявления, които оставят място за интерпретация и в същото време подсказват, че на човешко ниво между треньора и отбора нещата може би не са вървели толкова гладко. В крайна сметка, престоят му като национален селекционер беше неуспешен. Спалети обаче не съжалява, че е приел работата. „В такава ситуация не мислиш. Когато националният отбор те повика, трябва да си готов и на разположение.“
Болезнени спомени за най-големия му успех
Въпреки че края на Спалети в Squadra Azzurra не беше особено приятен, той не е злопаметен. Съвсем различно е положението с SSC Неапол, който той изведе до Скудетото през 2023 г. след 33 години. Успех, който той не запази в добри спомени.
По улиците феновете бяха облекли цял Неапол в небесно синьо, но официално шествие за шампионите не се състоя. За Спалети това и до днес е „най-голямата обида, която съм преживял“. Особено болезнено за него е, че преди няколко седмици, когато Наполи отново спечели Скудетото, такова шествие се състоя.
„За мен е още по-трудно, защото видях записите от празненствата, когато спечелиха Скудетото миналия сезон. Помолих няколко играчи да ми изпратят видеоклипове, за да мога поне да си представя как изглежда гледката от автобуса към тълпата от фенове.“
