За видеоигрите винаги се твърди, че оказват влияние върху здравето – често с отрицателен характер. Проучване, проведено в САЩ, установи положителни ефекти от игрите.
Откритията на изследователската група от Държавния университет на Джорджия в Аталанта са свързани със сензомоторното вземане на решения. Просто обяснено, това е процесът на възприемане на стимул, вземане на решение как да се реагира на него и след това осъществяване на физически отговор.
Геймърите реагират по-бързо и по-точно
В проучването с 47 участници е установена значителна разлика между геймърите и неиграчите. Първите не само вземаха решенията си по-бързо и реагираха по-рано, но и действаха по-прецизно в същото време.
Предимствата на геймърите бяха демонстрирани, като им беше предложено да разпознаят посоката на движение на определен цвят на екран, пълен с различни цветни точки, и да потвърдят това с натискане на бутон.
Но това не е всичко: мозъчната активност на участниците също е измерена по време на задачата – и разкрива още едно предимство в полза на геймърите.
Защото участниците в теста, които са посочили, че редовно играят видеоигри, са показали по-висока активност в областите на мозъка, които позволяват по-ефективни поведенчески реакции. Освен това тези региони работиха по-пряко заедно като мрежа.
С това Мукеш Дамала, професор в катедрата по неврология, и д-р Тим Джордан откриват обяснение за това как видеоигрите подобряват вземането на решения в мозъка.
Игрите са възможни като метод за трениране и лечение на мозъка
За Дамала това е резултат с бъдеще: „Видеоигрите могат да се използват за обучение на ефективността на вземането на решения, например“, казва експертът, който признава и добавената терапевтична стойност: „След като бъдат идентифицирани съответните мрежи в мозъка, игрите могат да се използват и за терапевтични интервенции.“
Възможен пример за това е самият Джордан: На петгодишна възраст той страда от силно поднормено зрение на едното си око. В хода на едно проучване той се опитва да подобри това, като залепва здравото си око и използва само слабото, за да достигне до контролера. Успешен подход, който в бъдеще може да бъде приложен и към други здравни проблеми.
