Голямата кариера на легендата на кеча Брет Харт приключи преди 25 години поради тежка контузия – и с хладнокръвно писмо за уволнение от тогавашния му работодател.
Брет Харт все още таи злоба към Бил Голдбърг, дори и след десетилетия – той го е заявявал многократно.
„Когато Бил Голдбърг ме ритна в главата, за секунда загубих 16 милиона долара“, каза веднъж иконата на WWE за фаталния момент, който сложи край на кариерата му като активен кечър.
В края на 1999 г. тежка контузия в мач срещу бъдещия колега от Залата на славата бележи края на кариерата на „Хитмен“ – която преди 25 години завърши с позорно уволнение от тогавашния му работодател WCW.
Легендата на WWE Брет Харт в WCW: едно недоразумение
Припомняме, че през 1997 г. Харт преминава по-скоро неволно от тогавашния WWF към конкурента WCW: тогавашният шеф на WWF Винс МакМахон сам предложил на своя топзвезда да смени отбора, защото вече не можел да си позволи скъпия договор на Харт. Последва известното скандално напускане от Монреал по време на Survivor Series 1997.
Ангажиментът на Харт с WCW се оказа по-скоро недоразумение: Харт рядко беше използван от лигата по начина, по който той и феновете му биха желали.
Харт спечели различни титли и в WCW, но по-късно заяви, че само два момента там са били наистина специални за него: Мачът в памет на загиналия му брат Оуен срещу Крис Беноа (който по-късно сам стана виновник за смъртоносна трагедия) и много похваленият сегмент с Голдбърг, вдъхновен от уестърна на Клинт Истууд „За шепа долари“, в който Харт неутрализира страховития спиър на Голдбърг с помощта на скрита метална плоча.
На 19 декември 1999 г. обаче Голдбърг неволно се превърна в човека, който сложи край на кариерата на Харт.
Ударът на Голдбърг има фатални последствия
Бившият футболист от NFL Голдбърг случайно удря с пълна сила по главата „Excellence of Execution“ – по-рано и негов партньор в отбора – в борбата за титлата на събитието Starrcade във Вашингтон. Харт претърпя тежка мозъчна травма, чиято опасност не беше правилно оценена в периода преди „кризата с мозъчните травми“.
Харт продължи да се качва на ринга, претърпя по собствена преценка още три мозъчни травми и заболя от „постконтузионен синдром“, трайно заболяване, при което симптомите на острата травма се запазват. След последния си мач срещу Кевин Наш на 10 януари 2000 г. Харт първоначално направи пауза за неопределено време.
Девет месеца по-късно Харт получи писмо от WCW, доставено от куриера FedEx, в което бе отбелязано сухо: „Поради продължителната Ви нетрудоспособност – постконтузионен синдром – WCW упражнява правото си, заложено в параграф 8(e), да прекрати договора Ви като независим изпълнител с незабавен ефект на 20 октомври 2000 г.“ Няколко дни по-късно Харт обяви оттеглянето си, а няколко месеца по-късно и WCW стана история.
Инсулт две години след оттеглянето си
За Харт краят на кариерата му беше удар и във финансово отношение: договорът му с WCW беше удължен с пет години малко преди това.
Още по-тежки обаче бяха последиците за здравето му от травмата, които засягаха и ежедневието му: През 2002 г. Харт претърпя инсулт, който най-вероятно беше предизвикан от предишното увреждане. Харт се възстанови и през 2010 г. дори се качи отново на ринга за носталгично завръщане в WWE – поради възрастта и здравословното му състояние обаче, тогавашните му изяви не бяха дори близки до това, което Харт беше някога.
Ерата на „Excellence of Execution“ беше приключила десет години по-рано. Легендарният статут на 68-годишния днес остава незасегнат и неоспорим, въпреки недостойния начин, по който приключиха най-добрите му години на ринга.
