Преди 43 години брутален мач за световната титла срещу американския любимец Рей Манчини завърши със смъртта на Дук-ку Ким и две други трагедии. Те промениха спорта коренно.
Този боксов мач беше трудно да бъде надминат по трагичност: на 13 ноември 1982 г. Рей „Бум Бум“ Манчини победи корееца Дук-ку Ким в Лас Вегас в мач за световната титла в леката категория. Ким почина четири дни след мача в резултат на травмите, получени по време на мача, а драмата доведе до още две трагедии и промени завинаги света на бокса.
Кореецът не беше първият боксьор, който загуби живота си на ринга. Въпреки това, начинът, по който той премина личните си граници в мача, предизвика големи дискусии в седмиците и месеците след мача. Той се дуелира с Манчини в цели 14 рунда и в последните рундове едва ли можеше да окаже съпротива.
Боксьори се сражават в 14 рунда
Мачът между Ким и изключително популярния в САЩ Рей Манчини, който защитаваше за втори път WBA титлата си срещу корееца, се превърна от първия рунд в брутална битка, в която и двамата боксьори се опитаха да повалят противника си с тежки удари, без да се защитават особено.
Така и двамата боксьори нанасяха силни удари както по тялото, така и по главата на противника. Боксьорите се залюляваха няколко пъти след силните удари. 10 000 зрители пред Caesar’s Palace в Лас Вегас и милиони хора пред телевизорите – CBS излъчваше спектакъла на живо по националната телевизия – следяха с трепет бруталния сблъсък.
Гил Кланси, който по това време беше боксов анализатор за CBS, още в шестия рунд предчувстваше нещо лошо: „В този мач ще се случи нещо. Или единият от боксьорите ще получи разкъсване от удар, или ще прати другия на пода.“
И точно това се случи: в 14-тия от 15 рунда стана ясно, че Ким никога не е боксирал на такава дистанция. Кореецът се клатеше из ринга. След комбинация от удари Манчини сритна противника си на земята с мощна дясна.
Въпреки че Ким все още се опитваше да се изправи на крака, реферът Ричард Грийн прекрати мача.
Победителят Манчини празнуваше победата си, без да подозира за трагичните последствия от мача, но само няколко минути след края спортният резултат остана напълно на заден план.
Ким Деук-Ку, южнокорейски боксьор в лека категория от края на 70-те и началото на 80-те години, който трагично загина след мача за титлата през 1982 г. срещу Рей „Бум Бум“ Манчини бокс история pic.twitter.com/9a8lOmIwi0
— Boxing History (@BoxingHistory) 11 юни 2021 г.
Ким колабира и умира в болницата
Ким колабира малко след мача и трябва да бъде изнесен от ринга на носилка. Както съобщава Sports Illustrated, по пътя към болницата кореецът е дишал само четири пъти в минута.
При пристигането си в Desert Springs Hospital Ким е бил опериран спешно. По време на двучасова и половина операция от дясната страна на мозъка му е бил отстранен кръвен съсирек с размер от почти 100 кубични сантиметра. Според лекарите, съсирекът се е образувал в резултат на един от силните удари по главата по време на мача. Въпреки успешната операция, Ким е починал четири дни по-късно в резултат на съсирека. Преди това е изпаднал в кома, от която никога не се е събудил.
Макабрично: преди мача кореецът беше предизвикал сензация с войнствени изказвания. „Или той ще умре, или аз“, казал той на един репортер преди мача. В хотелската си стая в Лас Вегас, малко преди мача, той написал на една лампа: „Живот или смърт“.
Мачът води до други трагични последствия
Като че ли смъртта на корейския боксьор не беше достатъчно трагична, в месеците след мача тя доведе до редица други трагедии.
Майката на Ким, която според информация на New York Times беше пътувала от Южна Корея до Лас Вегас и беше до сина си до смъртта му, се самоуби само три месеца след смъртта на сина си.
Почти седем месеца след мача настъпила следващата трагедия: съдията Ричард Грийн също се самоубил. Грийн се чувствал съучастник в смъртта на корейския боксьор.
Манчини се борел с депресията
Съперникът на Ким, Рей Манчини, също се самообвинявал след смъртта на противника си и изпаднал в депресия.
Манчини продължи да боксира и защити титлата си още няколко пъти, но след това вече не беше толкова успешен.
След като загуби титлата си през 1984 г., той продължи да се боксира спорадично до края на кариерата си през 1992 г., но според боксовия промоутър Боб Арум „никога повече не беше същият“.
Трагичен инцидент води до многобройни промени в правилата
За бокса този мач също се превърна в решаващо събитие, което доведе до многобройни промени в правилата. Атлетичната комисия на щата Невада въвежда „осем броя“ в изправено положение. Това позволява на съдиите да отсъдят нокдаун, дори ако боецът все още не е паднал на земята, но е на път да бъде нокдаун. Освен това се постановява, че боксьорите не могат да се бият в продължение на минимум 45 дни след загуба чрез нокаут.
Най-голямата промяна в правилата обаче беше въведена от боксовата федерация WBC: от 1982 г. броят на рундовете в мачовете за титлата беше намален от максимум 15 на максимум 12. WBA и IBF последваха този пример през 1987 г., а WBO също започна с максимум 12 рунда от основаването си през 1988 г.
Така или иначе, 13 ноември 1982 г. се превърна в ден, от който много фенове и наблюдатели на бокса започнаха да гледат по различен начин на този спорт. От този ден нататък боксът вече не беше същият.
