На 17 години Борис Бекер възхищава цяла Германия. Но това не се отразява само положително на тенис иконата. Бекер разказва как е преживял тежките моменти.
Борис Бекер (57) не гледа само с радост на първия си триумф в Уимбълдън преди 40 години. Като 17-годишен той не винаги се е справял добре с огромната еуфория и огромните очаквания. „Цялата страна ме прегърна. Сигурно е било с добри намерения, но ме смазаха и ми отнеха въздуха“, каза тенис иконата в интервю за „Stern“: „Винаги съм бил човек, който обича свободата, и изведнъж тази свобода изчезна.“
През юли 1985 г. Бекер спечели първата си от общо три титли на класическия турнир на трева Уимбълдън, което предизвика тенис бум в Германия и огромен интерес към него. „Хората изведнъж започнаха да ме гледат с други очи, дори родителите ми“, спомня си роденият в Лаймен: „Момче, какво си направил? Това беше тяхното отношение. Родителите ми ме познаваха от седемнадесет години и половина, но не знаеха, че имам тази сила в себе си.“
Бекер и „оцеляването“
Тази вътрешна сила му е помогнала по време на професионалната му кариера, а също и по-късно, в трудни моменти. „Оцелях като чудо-дете. Оцелях 17-годишния Борис Бекер и всичко, което дойде след това. Имам тази черта на характера: оцелявам“, каза той: „Можеш да ме оставиш в джунглата на Виетнам – ще намеря начин да оцелея. Можеш да ме хвърлиш в затвора – и ще намеря начин да оцелея.“
С това отношение той преживя и присъдата си в лондонски затвор, която трябваше да излежи заради неверни данни в процедура по несъстоятелност. По това време научил на кого може да разчита наистина. „Както се казва: в тежка криза си сам като куче. Да, така
беше при мен.“
Днешната му съпруга Лилиан Де Карвальо Монтейро, с която вече живее в Милано, обаче е останала до него. „Това е забележително, защото тя можеше да се интересува от мен като човек, защото нямах нищо друго да предложа“, каза Бекер: „Никога преди не бях срещал такава жена.“
