Тъй като не можеше да се контролира, по време на Световното първенство през 1966 г. той трябваше да бъде изведен от терена от полицаи – и впоследствие промени фундаментално футбола. Сега Антонио Ратин е починал.
Антонио Ратин, наричан още „Ел Рата“ (на бълг. „плъхът“), играеше от 1956 до 1970 г. единствено за „Бока Хуниорс“ (353 мача, 26 гола) и беше ценен за солидната си, спокойна и уравновесена игра. Полузащитникът успя да се наложи и в аржентинския национален отбор, изигра 34 мача за „Албиселесте“ (един гол) и участва в Световното първенство през 1962 г. в Чили и в Световното първенство през 1966 г. в Англия – при последното той придоби световна известност благодарение на скандал и дори принуди ФИФА да промени футболните правила и да въведе жълтия и червения картон.
В четвъртфинала срещу домакините от Англия, който „Тримата лъва“ спечелиха с 1:0 по пътя към единствената си досега титла, възникна спор между Ратин и германския съдия Рудолф Крайтлайн. Ратин, който беше капитан на Аржентина, не спираше да мърмори по време на мача, вече беше получил две предупреждения и накрая беше изгонен от терена от съдията от Щутгарт, след като отново го беше обидил след отсъдено фаул срещу него.
Ратин обаче отказа да напусне терена, остана на него в продължение на няколко минути и продължи да се оплаква. В крайна сметка се наложи дори двама английски полицаи да се намесят и да изведат аржентинеца от терена. Докато напускаше терена, той се направи още по-непопулярен сред местната публика, защото смачка английско знаме. Вследствие на този случай Световната футболна федерация ФИФА въведе жълтия и червения картон за предупреждения и изгонвания от терена.
Идеята за това дойде от английския съдия Кен Астън, за да се спестят на играчите, зрителите и самия съдия при международни мачове проблеми с общуването поради езикови бариери и хаотични сцени, каквито се случиха по време на Световното първенство през 1966 г. – с това старият подход, при който всички предупреждения и изгонвания се обявяваха устно, намери внезапен край.
Един живот, посветен на „Бока Хуниорс“
На клубно ниво Ратин играеше само за „Бока Хуниорс“, с които спечели четири шампионата (1962, 1964, 1965 и 1969 г.) и веднъж националната купа (1969 г.). След края на кариерата си като играч 1,91-метровият гигант се пробва като треньор, но без особен успех – от 1977 до 1979 г. тренира „Химнасия и Есгрима де Ла Плата“, а през 1980 г. – „Бока Хуниорс“, където и до днес е почитан.
Сега той почина на 89-годишна възраст, както съобщи бившият му клуб. „С голяма скръб се сбогуваме с Антонио Убалдо Ратин, идола и символа на нашия клуб“, съобщи „Бока“ в събота в социалните си мрежи. Аржентинската футболна федерация също му отдаде почит: „С неговата смърт си отива един от най-великите капитани в историята на аржентинския национален отбор.“
