LASK спечели дубъл за втори път в историята на клуба. През 2012 г. „черно-белите“ все още бяха изпаднали в третата по значимост дивизия на страната.
След повече от шест десетилетия, белязани от спортни и икономически възходи и падения, LASK се завърна на върха на австрийския клубен футбол. Благодарение на убедителната победа с 3:0 като гост над Винер Аустрия, от неделя отборът от Линц е шампион и носител на дубъл. Победата в Купата беше запечатана на 1 май с резултат 4:2 след продължения срещу Алтах. По този начин LASK успя да повтори подвига си от 1965 г.
И тогава отборът от Горна Австрия стана шампион и носител на Купата, превръщайки се в първия австрийски шампион, който не е от Виена. LASK обаче не се задържа дълго на върха и през 1978 г. дори трябваше да преглътне изпадането. Все пак отборът успя да се върне веднага в елита. През 80-те години нямаше титли, но за сметка на това имаше велик момент в европейските турнири: през 1985 г. в Купата на УЕФА на стадиона в Линц бе победен с 1:0 Интер Милано, съставен от играчи от световна класа. В реванша обаче загуби с 0:4.
Дъното – отказ на лиценз през 2012 г.
Тези върхови моменти не можаха да предотвратят бавния упадък на LASK. През 1989 г. отборът трябваше да слязат във Втора лига, едва пет години по-късно се изкачиха отново с едно стъпало нагоре – преди през 1995 г. да се наложи да обявят фалит поради тежки финансови сътресения и едва да избегнат ликвидация. Напрегнато беше и през 1997 г. вследствие на спорното сливане с градския съперник ФК Линц, както и през 1998 г. поради фалита на Riegerbank на шефа на клуба Волфганг Ригер.
Финансовите проблеми бяха постоянен спътник както през този период, така и след поемането на клуба от Петер Михаел Райхел през 2000 г., и допринесоха в значителна степен за изпадането през 2001 г. Едва шест години по-късно се осъществи завръщането, но още през 2011 г. отборът отново изпадна във втората по значимост лига. Дъното беше достигнато през пролетта на 2012 г., когато LASK не получи лиценз за следващия сезон и затова трябваше да играе в Регионалната лига.
Колкото по-големи са успехите, толкова по-малки са протестите
След това нещата бавно, но сигурно започнаха да се подобряват, и благодарение на влизането на „Приятелите на LASK“, които през 2013 г. сложиха край на ерата на Райхел. Оливер Гласнер беше нает за треньор, изведе отбора от Линц в Бундеслигата през 2017 г. и веднага го класира на четвърто място. Под ръководството на наследника на Гласнер, Валериен Исмаел, LASK заемаше първото място в края на редовния сезон 2019/20. Но тогава дойде коронавирусът, доказателствата за нарушения на хигиенните правила по време на тренировките, последвалото отнемане на четири точки и в крайна сметка четвъртото място.
Пандемията лиши отборът от Линц и от мач с пълни трибуни срещу Манчестър Юнайтед, като първият мач от осминафиналите в Лига Европа срещу „червените дяволи“ се състоя пред празни трибуни – много към разочарованието на Зигмунд Грубер, който и тогава, и сега е силният човек в LASK.
Шефът на клуба изготвя бюджети, които са сред най-високите в страната. Под ръководството на Грубер бе построена и Райфайзен Арена – новата домашна арена, открита през 2023 г., която редовно е сцена на международни мачове. Въпреки това действията на Грубер се възприемат доста критично от голяма част от организираната фенска общност, например промяната на цвета на екипа на LASK в розово, инициирана от един от спонсорите. Още в началото на този сезон беше обявен бойкот на подкрепата. Но колкото по-големи ставаха успехите, толкова по-малки ставаха протестите на феновете.
