Само преди няколко месеца Лука Зидан (27) реши да играе за Алжир. Сега мъжът с известното име е важна част от успеха на отбора в Купата на Африка – защото въпреки коренно различаващата се позиция, той е наследил една черта от баща си.
Който следи мачовете на алжирския национален отбор в Купата на Африка, отдавна е забелязал тайната звезда на телевизионните предавания. Той седи на трибуната. Когато Зинедин Зидан се появи на екраните на стадиона, тълпата в Мароко избухва в възторг – въпреки че става дума за поддръжник на съседната съперническа страна Алжир. „За нас е чест, че той гледа мача“, казва Ибрахим Маза от Леверкузен. А един от най-успешните футболисти в историята е тук само в едно качество: баща. Едва през септември той реши да играе за националния отбор на страната, от която някога неговите баба и дядо – родителите на Зинедин – са емигрирали в Марсилия. „Когато мисля за Алжир, веднага се сещам за дядо ми“, разказа Лука в началото на турнира пред beIN Sports. „Говорих с него за това, преди да взема решението да играя за националния отбор. Той беше много ентусиазиран.“ След всяка номинация 90-годишният Смайл Зидан му се обажда „и ми казва, че съм взел добро решение“.
Лука е играл за младежките национални отбори на Франция. Страната, която баща му спечели световната титла през 1998 г. – тогава Лука беше на два месеца. Днес 27-годишният футболист никога не е играл за френски клуб. Благодарение на успешната кариера на баща му като играч и треньор в Реал Мадрид, Лука също играеше за младежките отбори на Реал, но не успя да изиграе повече от два мача при професионалистите. Френският и испанският национален отбор, за които би могъл да играе поради националността на родителите си, винаги бяха далеч от него.
Затова сега е Алжир. И в северноафриканската страна нещата се развиха от нула до 100. Участието на Зидан в последната минута на осминафиналната победа над ДР Конго беше едва четвъртият му мач за националния отбор. Вратарят, който междувременно играе за испанския втородивизионен отбор Гранада, дебютира през октомври в квалификациите за Световното първенство за Алжир, но всъщност не беше предвиден за номер 1.
След това титулярният вратар Алексис Гюндуз се контузи и националният селекционер Владимир Петкович избра Зидан за номер 1 за Купата на Африка. Въпреки че той почти нямаше опит в националния отбор.
„Той се интегрира за много кратко време и натрупа опит“, похвали Петкович своя вратар по време на груповата фаза и му приписа „решаваща роля“ за двете победи в началото. В трите мача от турнира, в които Зидан пазеше вратата на Алжир – в незначителния последен мач от груповата фаза той беше пощаден – вратарят не допусна гол. В събота го очаква трудна задача в четвъртфинала срещу Нигерия, която досега е най-добрата атака в турнира, водена от двете си суперзвезди Виктор Осимхен и Адемола Лукман. Зидан ще бъде подложен на изпитание. Но не само на линията.
Нищо чудно: Зидан е „технически опитен като полеви играч”
„Той играе много важна роля в изграждането на играта”, обяснява Маза. „Той е вратар, който участва в играта. С вратар като него можеш много добре да преодолееш натиска на противника.” Зидан, казва Маза, е „невероятен с топката”. При баща като него това не е чудно. Самият Лука, както изрази неотдавна един негов детски приятел пред L’Equipe, „всъщност никога не е искал да играе като вратар, а да има топката в краката си“. С ръст 1,83 м той е по-скоро нисък вратар, но „технически опитен като полеви играч“. Именно затова Зидан се радва на голямо уважение в алжирския отбор. „Можеш да се шегуваш с него, да разговаряш с него, той е мил и отворен човек“, смята Маза. Левият защитник на Манчестър Сити Раян Аит Нури дори описва новия вратар като „фантастичен човек“ и го хвали: „Той бързо се интегрира в групата, говори много и на терена. Като играч и като човек той се вписва перфектно в отбора.“
Въпреки това истината е, че ако не се казваше Зидан, вероятно никой не би го попитал за него. „Фамилията му е бреме“, отбелязва и Риад Марез, истинската звезда в отбора. Досега Зидан се справя много добре с нея. Той не знае друго.
