Актуалният шампион Айханкан Гювен ще напусне DTM и няма да защити титлата си през сезон 2026 – защо това е рядко, но не е прецедент
От понеделник е официално потвърдено, че тазгодишният шампион в DTM Айханкан Гювен няма да защити титлата си през сезон 2026. 27-годишният турчин, който спечели титлата едва в последния състезателен уикенд, преминава в Световния шампионат за дълги разстояния (WEC) и с това отстъпва короната си в DTM без борба.
Фактът, че в DTM няма шампион, който да защитава титлата си, е рядкост, но не е премиера: в над 40-годишната история на състезателната серия вече е имало няколко шампиони, които са прекратили кариерата си, поне временно, и са се отказали да защитават титлата си в сезона след големия си триумф.
Белгиецът Ерик ван де Поел, шампион в DTM през 1987 г., беше първият: пилотът на BMW нямаше титулярна кокпита през 1988 г. и така се отказа от титлата си без борба. Едва на финала в Хокенхайм той се завърна за две състезания, а и през следващите години участваше само в избрани състезания. Той никога повече не кара цял сезон в DTM.
И Роберто Раваля, който спечели титлата в DTM през сезон 1989, на практика се оттегли от серията през следващата година. Вместо това италианецът стартира с Toyota 90C в 24-часовото състезание в Ле Ман и в Световния шампионат за спортни автомобили. В DTM Раваля кара само две състезания на Norisring в Нюрнберг през 1990 г.
През сезон 1992 пилотът на BMW се завръща за цял сезон, но не успява да спечели още един титла. И в „новото“ DTM от 2000 г. имаше няколко шампиони, които не се състезаваха в серията през годината след спечелването на титлата.
Един от пилотите преди Айханкан Гювен, които се отказаха от възможността да защитят титлата си, беше Паскал Верлайн. Най-младият шампион в историята на DTM напусна серията, защото след спечелването на титлата успя да направи скок във Формула 1.
Кои други шампиони в DTM се отказаха от защита на титлата, какви бяха причините за това и кой шампион дори два пъти не защити общата си победа от предходната година.
