Преди 30 години германската тенис легенда Борис Бекер пропусна по-малко от всякога така дългоочаквания триумф. След това деликатно намекване предизвика гняв.
Три пъти победител в Уимбълдън, два пъти в Откритото първенство на Австралия, веднъж в Откритото първенство на САЩ, общо 49 турнирни победи – списъкът с успехите, които Борис Бекер постигна в кариерата си, е изключително дълъг. Но има едно нещо, което никога не му се получи.
Мъжът, който с победата си в Уимбълдън през 1985 г. предизвика германски тенис бум, никога не спечели турнир на клей. Шест пъти Бекер стигна до финала на непопулярната настилка, шест пъти намери своя господар – понякога в лицето на Пит Сампрас, понякога в испаноговорящи специалисти като Серхио Бругера, Алекс Коретжа, Алберто Манчини или наскоро починалия Хуан Агилера.
Особено болезнена обаче беше загубената финална среща преди 30 години, която Бекер по-късно определи като „най-тежката загуба“ в цялата си кариера: тази срещу Томас Мюстер на 30 април 1995 г. в Монте Карло.
Непреки обвинения в допинг срещу Бекер предизвикаха вълна
Бекер водеше с 2:0 в сетовете и имаше два мачбола в четвъртия сет срещу австриеца, който по това време се смяташе за най-добрият играч на клей. Никога преди и никога след това Бекер не е бил по-близо до триумфа на клей. Но той пропусна и двете възможности, втората само с няколко сантиметра, и загуби и този финал.
В решаващия пети сет Бекер в крайна сметка нямаше шанс и дори получи най-тежкото наказание – 0:6 – като крайният резултат от гледна точка на Мюстер беше 4:6, 5:7, 6:1, 7:6, 6:0.
Особено забележително: Мюстер беше контузен и след победата си на полуфинала срещу италианеца Андреа Гауденци трябваше да бъде лекуван в болница поради хипогликемия. Бекер вероятно очакваше по-лесен мач и беше жестоко разочарован.
Бойният дух на противника му хвана Бекер неподготвен. Гневът му беше голям – толкова голям, че се поддаде на изказвания срещу Мюстер, които бяха приети като косвени обвинения в допинг. „В полуфинала той беше на прага на смъртта, а на следващия ден спечели финала в пет сета. Нещо не се връзва“, каза 57-годишният Бекер, което предизвика голям шум.
Бекер и Мюстер: Дългогодишни сложни отношения
Мениджърът на Мюстер, Рони Лайтгеб, реагира с възмущение, а неговият подопечен се подложи на доброволен допинг тест във вторник след победата си, който се оказа отрицателен. Бекер, който по-късно заяви, че думите му са били извадени от контекста и му приписани, получи глоба от 20 000 долара от ATP.
„Когато искаш нещо толкова силно, колкото Бекер, това не работи. Много велики играчи са се разбили по този начин“, коментира Мустер триумфа си над Бекер, който според него се е провалил сам.
Отношенията между двамата амбициозни връстници бяха напрегнати не само заради мача и събитията около него, а се подобриха едва след края на кариерата и на двамата.
Проклятието на Бекер на клей продължи
Окрилен от триумфа в Монте Карло, Мустер продължи шест седмици по-късно, оправда ролята си на фаворит на Ролан Гарос, спечели единствената си титла от Големия шлем с ясна победа в три сета над Майкъл Чанг на финала и се изкачи до номер едно в света. В княжеството 57-годишният стириец не само бе успешен през 1995 г., но и през 1992 и 1996 г.
Бекер, от друга страна, дълго тъгуваше за загубата от Мустер и напразно чакаше края на проклятието си на клей – поне в единичното.
Не е без значение да се спомене, че Бекер отбеляза една от най-големите си победи на клей: двойката с Михаел Стич на Олимпийските игри в Барселона. Че Бекер постигна само частично примирие с нелюбимата си настилка и проклятието продължи да го преследва, стана ясно за всички три години по-късно.
