От почти десетилетие сърбите пътуват към всеки голям турнир като един от големите фаворити, като най-добрите им постижения достигат висоти, които са опасни дори за „Дрийм тийм“ – но поколението около Никола Йокич все още не е постигнало успех. Това трябва да се промени окончателно това лято.
Понякога нещо тривиално като десет минути може да направи огромна разлика. Примерно преди около година в Берси Арена в Париж: Три четвърти от полуфинала бяха изиграни, Сърбия водеше с 13 точки срещу отбора на САЩ, който преди турнира беше сравняван с оригиналния „Дрийм тим“. Това не беше Б-отбор, а всички суперзвезди бяха на линия.
Само веднъж такъв отбор, съставен от професионалисти, а не аматьори, беше загубил мач на Олимпийските игри – като трябва да се отбележи, че тогава, през 2004 г., не всички суперзвезди бяха там. Все пак беше сензация, когато Аржентина успя да елиминира американците в Гърция през 2004 г.
Сега беше ред на Сърбия да се увековечи. С три четвърти почти перфектен отборен баскетбол, отборът на Светислав Пешич се беше позиционирал и най-накрая изглеждаше, че реализира целия потенциал, за който се говореше от години. Това беше едно от най-добрите представяния, които национален отбор по баскетбол някога е показвал на паркета. После дойдоха горчивите фаулове, Джоел Ембиид, Кевин Дюрант, Стивън Къри, колапс – и мечтата се разби.
Никола Йокич и компания не напуснаха Франция без медал. В мача за третото място спечелиха бронз, което все пак е нещо, и празнуваха доста бурно. Никола Йокич и компания напуснаха Grande Nation с една сигурност: можеше да бъде постигнато още повече. И това не беше ново чувство за това поколение, което досега не е спечелило злато.
Почти винаги фаворит
На крехката възраст от 21 години Йокич за първи път стана част от сръбския национален отбор през 2016 г. Като MVP центърът поведе отбора си през квалификационния турнир, а в основната фаза на Олимпиадата, където влезе като резерва, отборът стигна директно до финала. Там загубиха с 30 точки разлика от САЩ, но турнирът беше нещо като предвкусване.
Йокич току-що беше завършил първата си година в НБА, а Богдан Богданович все още играеше в Европа. Сърбите бяха млади, талантливи, опасни. Още преди някой да може да предположи какво ще се случи с Йокич в НБА, стана ясно: поне в Европа този отбор ще стане сила, може би дори ще замести поколението, което между 1995 и 2002 г. (когато Югославия беше федерална република) спечели пет златни медала на европейски и световни първенства.
Оттогава Сърбия наистина беше няколко пъти фаворит за златото. Въпреки това, резултатите са разочароващи: по едно сребро от европейско първенство (2017) и световно първенство (2023), както и бронз от Олимпийските игри през 2024 г. Последното беше с далеч най-добрият резултат на турнир с участието на Йокич: през 2019 г. на световното първенство Сърбия отпадна на четвъртфиналите, а на европейското първенство през 2022 г. дори и по-рано.
Сребърните медали бяха спечелени без участието на най-добрия играч. Това води до малко странната ситуация, че 30-годишният играч, който е безспорен лидер в НБА и няма абсолютно нищо да доказва след титлата през 2023 г., според някои е длъжен да се докаже в родната си страна.
Националният отбор побеждава НБА
Сръбската журналистка Дусица Тасич вече обясни миналата година пред Denver Post: „Независимо от това, че хората са горди с всичко, което Йокич е постигнал в НБА, тук националният отбор е над всичко.“ А на Йокич му липсва още нещо – освен това не винаги се приема с разбиране, когато пропуска турнир поради преумора.
„Всяка година има голям турнир. И винаги възниква въпросът: „Ще играе ли Никола?“ Винаги има дебати. Хората тук са много страстни, когато става въпрос дали най-добрите играчи играят за националния ни отбор. Това е много голяма отговорност за него“, каза наскоро тенис легендата Новак Джокович пред TNT, но подчерта и статута, който другият „Джокер“ има в родината си.
„Той е герой за нас“, каза Джокович. „Баскетболът е най-големият спорт при нас. Йокич е феноменален. Той е толкова талантлив и работи толкова усърдно, а да видим как доминира с ума си над всички тези невероятни атлети в НБА, ни кара да се гордеем. Всички го подкрепяме.“
Правилният знак
Но най-много му харесва да играе с екипа на националния отбор. Липсата на успехи там е единствената причина, поради която някои (като Тони Кукоч) все още отказват да поставят Йокич на равнището или дори над играчи като Дражен Петрович, Владе Дивац или Дино Раджа, които той всъщност е надминал (а в някои случаи и превъзхожда).
Въпреки това, според Огнен Стоякович, помощник-треньор както в Денвър, така и в Сърбия, бронзовият медал от 2024 г. вече е отворил очите на мнозина. „Нашите хора не са забелязали колко е добър. Ако не спечелиш нищо с националния отбор, не те ценят толкова, колкото другите, независимо колко успешен си другаде. Според мен хората едва сега започват да осъзнават какъв велик играч е той.“
Съответно, потвърждението на Йокич в средата на юли, че ще участва в предстоящия европейски шампионат, предизвика известна еуфория. За първи път в кариерата си той ще играе за Сърбия в две поредни лета, което е знак – точно това, което се надяваха и очакваха в родината му.
Сърбия вече има най-много играчи от НБА в турнира. Макар Богданович, Никола Йович, Никола Топич и Тристан Вукчевич да не са звезди в НБА, „Боги“ е доминираща фигура в ФИБА от години (както и Василе Мичич). Предварителният състав е пълен с опитни топ играчи на тази сцена, а освен тях има и Йокич.
Най-големият фаворит
Подготовката досега дава представа за качеството на сръбския отбор и колко са гладни за победа. Те спечелиха четирите си подготвителни мача с 37 (срещу Босна и Херцеговина), с 12 (срещу Полша), с 10 (срещу Гърция, без Янис обаче) и с 67 (срещу Кипър – без Йокич и Богданович).
„Смятам Сърбия за най-голям фаворит заради състава си“, заяви пред Eurohoops новият германски треньор Алекс Мумбру, който определи Йокич като „определено най-добрия играч“ в турнира и в света. С това той със сигурност искаше да отнеме част от напрежението от собствения си отбор – все пак действащ световен шампион – но от друга страна просто изрази едно доста разпространено мнение.
Сърбите и без друго знаят какво е напрежение – отвътре. „Хората в Сърбия не обичат спорта. Не обичаме баскетбола. Обичаме да печелим“, каза самият Йокич. Нищо друго не се очаква от тях. Особено след демонстрацията от миналата година: това поколение определено има потенциала да бъде златно. Но все още трябва да го докаже.
