В Шалке той си извоюва име, а с Байерн спечели всички големи титли. Сега, на 39-годишна възраст, Рафиня приключва кариерата си, в която неколкократно предизвикваше противоречия.
За тези, които следяха по-отблизо Световното първенство за младежи до 20 години през 2005 г., Рафиня вече не беше тайна. Десният защитник на бразилците беше един от най-добрите играчи на турнира (седем мача, два гола), въпреки че Селесао в крайна сметка остана трети. Но в бележниците на скаутите вече беше отбелязано името на малкия и агресивен десен защитник с тогава още полудълга коса.
Шалке спечели надпреварата. Рафиня веднага се наложи в отбора на „рицарите” и благодарение на силата си в единоборствата, ентусиазма и техническите си финес се превърна в един от любимците на публиката. През кариерата си той не остана напълно незасегнат от скандали: през 2008 г. той пропусна тренировъчния лагер на Шалке, за да участва в Олимпийските игри за Бразилия. Резултатът беше бронзов медал – и шестцифрена глоба. За пет години той изигра 198 мача (единадесет гола) за „кралските сини“.
Клубните титли обаче спечели едва в Байерн, след като прекара една година в Италия в CFC Генуа и през 2011 г. премина в германския рекордьор. Седем шампионски титли, четири победи в Купата на Германия, шампион на Шампионската лига и световен шампион през 2013 г. – Рафиня, който можеше да играе и като ляв защитник, спечели всичко. През 2019 г. напусна Мюнхен след 266 мача (6 гола) и след няколко премествания се върна там, където всичко започна: в клуба, в който се обучаваше, Коритиба.
Там Рафиня играеше на благословената възраст от 39 години, но през март активната му кариера приключи с голям шум. Той заяви, че трябва да пътува до Мюнхен за изслушване, но вместо това участва в мач на легендите на Байерн. Договорът му беше разтрогнат, а Рафиня пое „пълната отговорност“.
Благодарностите на Рафиня – странна кариера в Селесао
Сега Рафиня окончателно окачи бутоните на пирона. „Днес е последният съдийски сигнал за мен на терена. Време е да се сбогувам официално с футболното игрище и го правя с мир в сърцето и с благодарност“, написа той в Instagram. „Благодарен съм на Коритиба, който ми отвори вратите в началото. На Шалке, който повярва в едно момче от Бразилия. На Байерн, който беше мой дом в продължение на толкова години и където спечелих всичко във футбола. Фламенго, където преживях върха в кариерата си в моята страна. ФК Сао Пауло, клубът на сърцето ми, където имах възможността да спечеля безпрецедентен за клуба трофей. Олимпиакос Пирея и Гремио!“ С Фламенго той спечели, между другото, Копа Либертадорес 2019, а на Сао Пауло помогна да спечели първата си бразилска купа през 2023 г.
Рафиня игра четири пъти за бразилския национален отбор, с необичайно дълги паузи между мачовете. Дебютира през март 2008 г., а шест години по-късно записа втория си мач. През юни 2017 г. последваха последните му два мача за Селесао. От края на 2015 г. Рафиня притежава и германски паспорт, но не можеше да играе за националния отбор на Германия, защото беше участвал в споменатото Световно първенство за младежи до 20 години през 2005 г.
„Нося със себе си спомени, преживявания, приятелства и история, за която винаги ще разказвам с гордост“, завърши Рафиня в прощалното си писмо. „Днес затварям един цикъл като футболист. Но любовта към футбола е вечна. Започва нова глава в живота ми: извън терена.“
