Оскар Пиастри отпразнува рядък Гранд Слам в Зандворт – но той не е първият пилот на McLaren, който е постигнал такова доминиране
Оскар Пиастри постигна серия в Гран при на Холандия, която досега са постигали само 26 пилоти от Формула 1. Пилотът на McLaren си осигури полпозиция с преднина от само 0,012 секунди пред съотборника си Ландо Норис и водеше във всички обиколки, въпреки трите фази на сейфти кар в състезанието. Той победи Макс Верстапен и Норис, който по-късно отпадна от състезанието. Освен това Пиастри направи най-бързата обиколка с твърди гуми.
Поулпозиция, победа, най-бърза обиколка и цялото състезание начело – това е Гранд Слам. Пиастри обаче не е първият пилот на McLaren, който е успял да постигне такава серия през един състезателен уикенд. McLaren вече е бил толкова доминиращ шест пъти, Ferrari седемнадесет пъти, а Red Bull девет пъти. Mercedes и Lotus са наравно с осем перфектни Гранд При. Рекордьорът е Джим Кларк.
Настоящите пилоти, които вече са постигнали това, са: Луис Хамилтън (шест пъти), Верстапен (пет пъти), Фернандо Алонсо (един път) и Шарл Леклер (един път). Но кои пилоти на McLaren са постигнали такъв Гранд Слам в историята на отбора?
1989: Гран при на Испания
За да има шанс за титлата, Айртон Сена трябваше да спечели в Херес. Тогава той изоставаше с 24 точки от своя съотборник Ален Прост. По това време за класирането се брояха най-добрите единадесет от 16 състезания, което не беше в полза на Прост.
Сена показа великолепно представяне в Испания: в квалификациите той победи пилота на Ферари Герхард Бергер с 0,274 секунди. В състезанието първоначално водеше Бергер, но той отпадна поради изтичане на масло. Сена спечели и запази шансовете си за титлата. В следващото състезание в Сузука Сена и Прост се сблъскаха. След това бразилецът беше дисквалифициран за съкращаване на шикана. Прост спечели третия си титла.
1990: Гран при на Монако
Формула 1 гостува през 1990 г. за четвъртия кръг на уличното трасе в Монако. Борбата за шампионата между McLaren и Ferrari беше напълно отворена. Прост караше за Ферари, тъй като отношенията му с Макларън и Сена вече не функционираха. Сена водеше в общото класиране с 13 точки, Бергер, който вече караше за Макларън, и Прост имаха по 12 точки.
Сена беше специалист в Монако и си осигури четвъртата полпозиция с 0,482 секунди преднина пред Прост. В първата обиколка пилотът на Тирел изпревари Прост от външната страна в Мирабо. Бергер пропусна точката за спиране, се блъсна във Ферари и предизвика прекъсване на състезанието.
След втория старт Сена излезе начело. Прост трябваше да се откаже след 30 обиколки поради дефект в акумулатора. Но изведнъж Сена забави, за да щади двигателя на Хонда. В крайна сметка той финишира само с една секунда пред Алези и с около 0,5 секунди пред Нигел Мансел.
1990: Гран при на Италия
През тази година Сена и Прост се очертаха като кандидати за титлата. В Монца двамата бяха разделени от 13 точки. Победите на домашна земя за тифозите бяха станали рядкост, но вярата умира последна. В квалификациите Сена беше с 0,402 секунди по-бърз от Прост. Неговият съотборник в McLaren Бергер пропусна полпозицията само с 0,001 секунди.
Състезанието е известно с летенето на Дерек Уоруик в Lotus. Сена доминираше от самото начало. В борбата за най-бързата обиколка Прост и Сена се впуснаха в открита битка, но в крайна сметка бразилецът спечели състезанието с една десета от секундата.
Мика Хаккинен набра скорост. През 1997 г. той постигна първата си победа, а след това спечели и в Австралия, стартирайки от полпозиция. В Бразилия той си осигури полпозиция с преднина от 0,665 секунди пред своя съотборник Дейвид Култард. McLaren доминираше в състезанието и Хаккинен финишира с 1,1 секунди пред Култард.
1998: Гран при на Монако
И тази година Хаккинен показа на какво е способен: той спечели четвъртата си полпозиция в шестото състезание, а Култард беше с 0,339 секунди по-бавен. McLaren доминираше и в това състезание, но шотландецът оказа силен натиск върху финландеца. В борбата за най-бързата обиколка в състезанието също имаше много обрати.
Култард обаче отпадна и Джанкарло Физикела с Benetton зае втората позиция с 19 секунди изоставане. Когато бе развята финалната флаг, разликата бе само 11,5 секунди. Еди Ървайн стана трети, а Мика Сало завърши състезанието с Arrows също в водещата обиколка. Само единадесет коли стигнаха до финала.
