Мароко достигна финала на Купата на Африка срещу Нигерия благодарение на Юсеф Ен-Несири и един неортодоксален, но блестящ вратар.
Всъщност, както каза Валид Реграги след финала срещу Нигерия, той трябва да се извини. Необичайна нагласа за треньор, който само няколко минути по-рано е извел отбора си до финала на Купата на Африка. Макар и чрез дузпи, по някакъв щастлив начин, но все пак уверено. И напълно ориентирано към резултата. Но след това идва и молбата за прошка.
„Аз избрах Хамза и затова искам да му се извиня“, каза Реграги за Хамза Игамане, който пропусна втория дузпа в сряда вечерта. Професионалистът от Лил ОСК има голямо качество, но не е бил в най-добрата си форма поради контузия в началото на декември. „Ако бяхме загубили дузпите заради този пропуск, щеше да е по моя вина“, каза Реграги след това. Но нещата се развиха по друг начин – благодарение на Боно.
Дузпите започнаха положително и за двата отбора, като първият изпълнител отбеляза гол. Преди нигериецът Пол Онуачу да се затича, вратарят на Мароко вдигна ръце, симулира скок наляво, после надясно, но в крайна сметка скочи наляво. Класическа тактика за объркване, особено когато изпълнителят все още се колебае или не е сигурен по време на затичането си. Топката обаче се озова в мрежата, Боно беше победен. Засега.
Тъй като Игамаме пропусна втория дузпа, натискът върху опитния вратар, който вече беше спасил два удара на Карлос Солер и Серхио Бускетс срещу Испания в осминафиналите на Катар 2022, се увеличи – и сега той отново трябваше да се превърне в герой.
В дуела със Саму Чукуезе Боно вдигна лявата си ръка, но изглеждаше, че знае точно къде ще стреля нигерийският нападател. Няколко малки подскачания, разбира се, но те са почти рутина. Боно се хвърли надясно и спаси слабо ударена топка. Изглеждаше, че вратарят е прочел стрелеца и му е дал да разбере това. Психическа игра, която не изисква специални тактики за объркване, самочувствие или капризи.
При третия дузпа на Бруно Ониемаечи вратарят използва тактика, която някои вратари прилагат най-много по време на тренировка: още по време на засилването отива в ъгъла, с странична крачка, без да се хвърля. Независимо дали е било късмет или убеждение: топката дойде от неговата страна, Боно просто протегна ръка, за да я хване. Може да се каже, че това поведение е арогантно, но в полуфинала срещу Нигерия се оказа изключително ефективно. И защо е толкова добро? Реграги казва: „Не ми се иска да изтъквам отделни играчи, но Боно е ключова фигура в нашия отбор, той е един от най-добрите вратари в света.“
В това отношение мароканският треньор не греши. И все пак, ако Боно не се беше хвърлил и топката беше попаднала в центъра, той със сигурност щеше да бъде критикуван. За пропуснат финал обаче това са две хипотези повече от необходимото.
