Финалът на Купата на Африка беше и среща между двама играчи, които са оставили своя отпечатък върху африканския футбол през последните години. Най-великият момент за Садио Мане дойде, когато изобщо не се играеше.
Това не беше лично съперничество между двамата. И все пак още от началото на финала на Купата на Африка между Сенегал и Мароко беше ясно: както Садио Мане от едната страна, така и Боно от другата са в форма, достойна за финал, в тази неделя вечер.
Мане, който с гола си за 1:0 в полуфинала срещу Египет осигури класирането за финала, от самото начало се превърна в един от най-важните фактори в играта с и срещу топката. Разбира се, цялото сенегалско отбор за пореден път подчерта статуса си в Африка, като за разлика от останалите марокански противници съчетаваше офанзивна идея с дефанзивна сила.
Мане олицетворяваше и двете неща, особено през първото полувреме. Работлив без топка, креативен и технически изящен с топката, 33-годишният играч даде на отбора си компонент, който например на Нигерия липсваше в полуфинала срещу Мароко: волята и преди всичко качеството да наложи своя стил на игра на домакините.
Не през цялото време, а точково, разумно, точно когато беше възможно. Мане блестеше не само като играч на терена, но и като лидер на отбор, който междувременно се колебаеше. А именно, когато мачът беше прекъснат за повече от 20 минути заради безредиците след отсъждането на дузпа.
Съотборниците му искаха да напуснат терена два пъти в знак на протест срещу, според тях, неправилен сигнал. Мане, който преди това разговаряше с легендарния френски треньор Клод льо Роа, ги спря, знаейки, че сенегалците трябва да се справят с тази ситуация.
Разбира се, въпреки загубата на финала, Мароко е най-добрият отбор в Африка само по състав. В този отбор не липсва нито един тип играч, което стана ясно не на последно място във финала. Той разполага с темпо, финес, физическа сила, ум, опит, менталитет, с една дума: елементите, необходими за победа в турнира. И макар мароканците да не са го постигнали, това се дължи единствено на арогантната постъпка на Брахим Диас, който в момент на пълна екстаза прекалено небрежно вкара съмнителен дузпа в центъра на вратата.
Боно показва целия си диапазон
Решаваща роля за това, че мачът изобщо стигна до продължения, отново имаше Боно. Вратарят вече беше осигурил победата в дузпите срещу Нигерия, но срещу Сенегал се превърна в решаващия човек едва след шест минути. Ъглов удар, топката прелита над събралите се пред вратата играчи и се завърта опасно към далечния стълб. Там чака Папе Гее. Удар с глава, Боно се изправя, отбива топката по великолепен начин. Разбира се, корнерът е изпълнен от Садио Мане.
Втората сцена показва широкия спектър от умения на Боно: когато в 38-ата минута Илиман Ндиайе е освободен от Николас Джаксън от дясната страна, вратарят застава точно под правилния ъгъл, разтваря ръцете си и реагира блестящо с крак.
И не само това: в 111-ата минута Шериф Ндиайе се озовава сам пред мароканската врата, получава перфектна пас на десния крак, трябва само да вкара – но Боно е толкова бърз, че създава впечатлението, че вече е предвидил централен нисък удар. След това се хвърли отново към топката, предотврати 0:2 при добавката, вдигна ръце и празнува себе си и спасяването си. Три шанса, три пропуснати удара – и във всеки от тях вината беше на Боно.
34-годишният вече играч играе „само” в Саудитска Арабия, в Ал-Хилал, където вече не е толкова предизвикан, колкото някога в Севиля. И все пак той се открои във финала на Купата на Африка. Един от неговите съперници в Саудитската Про Лига: Садио Мане. И за бившия играч на Мюнхен някога изглеждаше вероятно, че ще завърши кариерата си в пустинята. Подобно на Боно, това е само част от истината.
