След четири победи в четири мача Байерн остава на пътя към титлата – но все пак уязвим? Винсент Компани има друга теория.
За щастие футболните мачове почти винаги се състоят от две полувремена, което досега радва особено Байерн Мюнхен през календарната 2026 година.
Или пък повод за тревога, зависи от кого питате. Или дали изобщо питате и дали непременно искате да цитирате винаги позитивно-критичния Джошуа Кимих, който „търси мухата в супата“?!
Както в мача срещу Волфсбург (8:1), след това в Кьолн (3:1), в Лайпциг (5:1) или в сряда в Шампионската лига срещу Сен-Жилоаз (2:0), рекордьорът от Мюнхен започна много бавно мача (което може би се дължи и на леденото време), а в Лайпциг и срещу белгийския лидер за първи път от април миналата година остана два пъти поред без гол до почивката.
Ако се сумират всички първи полувремена от тези четири мача, Байерн би имал слаб гол-баланс от 3:3. Второто полувреме обаче разкрива впечатляващ резултат от 15:0. „Нашето предимство е, че сме в много, много добра форма“, радва се лидерът Кимих. „Така че не е проблем да решаваме мачовете едва от 60-ата минута нататък.“
На наскоро възстановения полузащитник никога не му липсва самочувствие и безспорно е изключителна качество да си толкова добър, че в даден момент неизбежно вкарваш поне един гол повече от противника. Кимих обаче също е наясно, че дори великият Байерн не може винаги да разчита, че в даден момент от мача ще се събуди и ще превключи на по-висока предавка.
Как стоят нещата? Всичко е наред, защото досега всичко върви добре? Или има място за подобрение, защото може да се постигне повече от 18:3 в четири мача?
„Този въпрос ми е задаван често и аз се замислих…“, обясни Компани в петък преди баварското дерби срещу ФК Аугсбург – и промени перспективата. „Ако го обърнем малко, може да се каже, че това е проблем за другите отбори, защото те стават все по-слаби през второто полувреме. Нали?“ Това е вярно. „Това е Бундеслигата, не може да се очаква, че през първите 45 минути, когато противникът е толкова свеж и има план за мача, всичко ще е толкова лесно, че ще вкараме два-три гола и всичко ще приключи. Това просто не е възможно. Не в Бундеслигата, не в Шампионската лига.“
Треньорът на Байерн обаче прави разлика между мачовете срещу Волфсбург, Кьолн и Сен-Жилоаз и този в Лайпциг. „Там те“, т.е. така наречените „Разенбалспортлери“, „бяха значително по-добри от нас. Не искам да виждам това.“
Това, между другото, доведе до малко по-шумна реч на полувремето от обичайното. Ядосан, Компани призова отбора си в Лайпциг да се държи достойно. „Трябва да знаем колко сме силни и да сме напълно убедени в това, което можем да направим.“ Но, има едно голямо „но“: „Не харесвам ненужната арогантност. Не ми харесва, когато изведнъж правим по-малко от обичайното. Независимо дали водим с десет точки или изоставаме с пет. За мен работата е просто важна. Това е знак на уважение към клуба, към противника.„
Компани, който обикновено е спокоен, казва ясно: “Когато се ядосам, то е защото имам чувството, че малко се изплъзваме.“ Както в Лайпциг. „Ние оцеляхме и през второто полувреме написахме съвсем друга история.“ И вкарахме пет гола. „В другите мачове развоят на играта беше по-скоро нормален. Оптимално е, когато вкараме три, четири гола през първото полувреме. Но оптимално е и да завършиш мача физически силен. Не е добре да си добър в първото полувреме и лош във второто. Ако беше така, може би това щеше да бъде по-голям проблем за нас. Но за противниците винаги е било така. Може би за тях това е по-голям проблем…“
