Днес, преди 17 години, почина бившият тенис чудо-дете Сидни Ууд, който по странен начин влезе в историята на Уимбълдън.
Готфрид фон Крам, легендарният германски тенис барон, беше там. Също и Фред Пери, по-късният сериен победител в турнирите от Големия шлем от Англия, който по-късно увековечи името си с една икона в модната индустрия.
В турнира Уимбълдън през 1931 г. участваха много известни имена, които се помнят и до днес. В крайна сметка, един млад мъж от САЩ влезе в историята – в повече от едно отношение.
Сидни Ууд, починал преди 17 години на възраст 97 години, беше вторият най-млад победител в традиционния турнир, преди да бъде изместен с едно място назад от Борис Бекер през 1985 г.
Обаче обстоятелствата, при които Ууд спечели тогава, са куриозност, която и до днес остава уникална.
Най-младият участник в Уимбълдън
Ууд, роден на 1 ноември 1911 г. в град Блек Рок, Кънектикът, отпразнува голям пробив в тениса още на 14-тия си рожден ден през 1925 г.: той спечели турнира на Аризона Стейт Юнивърсити, с което си спечели правото да участва във Френския открит турнир (тогава: Френско първенство) и Уимбълдън.
През 1927 г. тогава 15-годишният Ууд използва билета си за Уимбълдън: той загуби в три сета от Рене Лакост – още една икона на тениса и модата – но остана в паметта като най-младият мъжки участник в историята.
Младият талант се превърна в един от най-добрите играчи на тридесетте години, като през 1931 г. – отново на Уимбълдън – достигна върха на кариерата си. Въпреки това, този връх имаше горчив привкус.
Сидни Ууд спечели финала на Уимбълдън през 1931 г. без да играе.
С победа на полуфинала над бъдещия трикратен шампион Пери, Ууд се класира за финала в All England Club. Той обаче никога не се състоя: съперникът и сънародник не можа да играе мача поради контузия на глезена.
Ууд стана първият и единствен играч в историята, спечелил финала на Уимбълдън без да играе. Ууд беше раздразнен от бележката под линия на най-големия си триумф: „Франк искаше да играе, но не му беше позволено. Това беше обида към Уимбълдън и зрителите“, каза той по-късно. Ууд беше принуден от комитета на Дейвис Къп на страната си да се оттегли – и се поддаде.
Победата без мач на Уимбълдън остана единственият голям успех на Ууд. През 1935 г. той достигна финала на US Open, но загуби от Уилмер Алисън.
Емоционален момент в началото на новото хилядолетие
След края на кариерата си Ууд се прослави като изобретател. Той разработи синтетично покритие за закрити зали, което се използваше през 70-те години на различни големи турнири в САЩ.
През 1964 г. той беше включен в Залата на славата на тениса, а през 2000 г. беше начело на парада на шампионите в Уимбълдън по повод на прехода на хилядолетието, като най-възрастният все още жив победител.
Ууд, баща на четири деца – едно от които загина в автомобилна катастрофа през 1961 г. – почина на 10 януари 2009 г. Той беше последният представител на една митична епоха с Пери, „Големия“ Бил Тилден, четиримата мускетари (Лакост, Анри Коше, Жан Боротра, Жак Брюгнон) и Сузан Ленглен, първата женска световна звезда в тениса, починала преждевременно.
