През 1962 г. Сони Листън се коронова за световен шампион с историческа победа, а след това беше победен от младия Мохамед Али. Преди 55 години новината за неговата преждевременна смърт шокира света.
Почти всеки познава най-известната му снимка, въпреки че той не е главният герой на нея.
На 25 май 1965 г. Мохамед Али изненада бившия световен шампион Чарлз „Сони“ Листън с легендарния „фантом удар“ и го свали на земята след 105 секунди.
Снимката на Али, който крещи на поваления Листън „Ставай, мързеливецо!“, е емблематичната снимка на Али, една от най-известните снимки в историята на спорта.
Докато Али с двете си победи над „Черната мечка“ създаде своя вечен мит, за Листън това бе началото на личния му упадък. На 5 януари 1971 г. новината за ранната му смърт разтърси спортния свят.
Подобно на своя по-късен съперник Али, Листън израства в бедни, белязани от расизъм условия:
Роден около 1930 г. като дванадесето от 13 деца на памукопроизводител в Арканзас (точната дата на раждане не е ясна), детството му е белязано от насилствен баща, принудителна детска работа и лошо образование – Листън до края на живота си не се научава да чете и пише.
От тежък престъпник до световен шампион по бокс
След смъртта на баща си майка му се премества в Сейнт Луис, където Листън попада в престъпния свят: той извършва няколко грабежа и кражби и е осъден на пет години затвор.
В затвора се проявява боксовият му талант, който му проправя пътя към предсрочно освобождаване и преследване на световната титла в тежка категория.
Листън остава свързан с подземния свят – неговият мениджър Франки Карбо е известен мафиот – а нападение над пътен полицай води до поредно пребиваване в затвора.
В спорта обаче „Черната мечка“ се оказва феномен, който постига нещо безпрецедентно: На 25 септември 1962 г. Листън спечели световната титла с нокаут в първия рунд срещу Флойд Патерсън. Листън спечели и реванша преди първия гонг. По този начин никой шампион в тежка категория не беше бил разгромен.
Листън срещу Патерсън: напрегната съперничество
Още преди съперничеството с Али кариерата на Листън беше напрегната и в политически план: поради криминалното си минало и характера си, възприеман от мнозина като недружелюбен, той беше широко мразен, особено в контраст с Патерсън, който се смяташе за джентълмен.
Двубоите между Патерсън и Листън бяха разказвани от мнозина като история за доброто срещу злото, като расизмът на бялото мнозинство играеше важна роля в това.
Известният автор Норман Мейлър виждаше много лицемерие в презрението към Листън: Той критикува „порочната праведност“ на Патерсън и вместо това романтизира Листън като „герой за всички, които се борят с съдбата, стига да се забавляват; пушачите, алкохолиците, наркоманите, хашишните, дилърите, кучките, гейовете, ножовете, револверите“.
Дори великият афроамерикански романист Джеймс Болдуин разчиташе противопоставянето на боксовите съперници като метафора за въпроса „коя позиция е по-ефективна в нашето ужасно американско дилема: дисциплинираната любезност на Патерсън или откровената безмилостност на Листън“. Листън никога не е бил народен герой в афроамериканската общност поради своето петно в биографията си.
Листън е осмиван и обиждан преди мачовете
Царството на Листън продължи по-кратко от очакваното, защото веднага след като Патерсън беше победен, младият Касиус Клей вдигна глава и шокира света със своята сензационна победа над Листън.
22-годишният Клей предизвика буря още преди първия мач на 25 февруари 1964 г., като в продължение на седмици се подиграваше и обиждаше Листън. На претеглянето Клей се появява с яке с надпис „Лов на мечки“.
Когато прозвуча гонгът, Клей доминираше провокативно, оставяше защитата си отворена, танцуваше и контраатакуваше бавно движещия се Листън, докато той не се предаде изнервен след шестия рунд. По-късно се разкри, че Листън се е подготвил зле, тренирал малко и си е позволил ескапади с проститутки.
След загубения реванш срещу шампиона, преименуван от Клей на Али, Листън никога повече не получи шанс за световната титла. И без това непопулярният Листън беше още по-изключен, също и защото около втория мач срещу Али се носеха – вероятно неоснователни – слухове за манипулации.
Смъртта на Листън: ужасна и до днес не напълно изяснена
На 29 юни 1970 г. Листън изигра и спечели последния си мач срещу Чък Уепнър, а около шест месеца по-късно, на 5 януари 1971 г., бившият световен шампион беше намерен мъртъв в апартамента си в Лас Вегас.
Съпругата на Листън, Джералдин, се върна у дома след двуседмична ваканция и откри ужасяваща гледка: Листън беше мъртъв от няколко дни и вече в състояние на разлагане.
Няколко седмици преди смъртта си Листън е бил в болница поради сърдечни проблеми, а освен това се предполага, че е бил наркозависим. Полицейското разследване стигна до заключението, че Листън е починал на 30 декември 1970 г., преди 55 години, от свръхдоза хероин.
Точните обстоятелства около смъртта му обаче не бяха напълно изяснени и се появиха конспиративни теории за мафиотско убийство, които обаче никога не бяха потвърдени. Сонни Листън – надгробна надпис: „A Man“ – почива в гробище в Лас Вегас.
