Преди пет години днес Доминик Тием спечели по драматичен начин финала на US Open срещу Александър Зверев. Това остана единственият му триумф в турнир от Големия шлем. След горчив спортен провал той се оттегли преждевременно.
Доминик Тием пада зад основната линия на стадион „Артър Аш“ в Ню Йорк и остава да лежи няколко секунди на твърдата настилка на най-големия тенис стадион в света. Миг по-рано бекхендът на неговия добър приятел и съперник във финала Александър Зверев излезе в аут.
Австриецът се наслаждава на момента почти в тишина. Зрителите не са в стадиона поради пандемията от коронавирус, за да присъстват на най-големия успех в кариерата на Тием – спечелването на първата му титла от Големия шлем на US Open на 13 септември 2020 г., днес преди пет години.
За първи път в историята на US Open играч обръща резултат от 0:2 в сета във финал. За Зверев, който и до днес безуспешно преследва избавлението от триумфа в турнир от Големия шлем, това беше една от най-горчивите загуби в кариерата му. За Тием това беше още по-голям момент на радост.
„Така трябваше да бъде. Както цялата ми кариера. Възходи и падения, просто драма“, каза той само няколко минути след нервната битка, която продължи пет сета – без да подозира колко точно е описал това, което щеше да последва в бъдещето.
Защото след като Тием достигна върха, последва спад, който го подтикна да се оттегли.
След победата в US Open нещата в началото продължават добре
Спадът не започна – за разлика от това, което мнозина мислят – веднага след триумфа в Ню Йорк. И в следващите седмици шампионът от Големия шлем продължи да се представя в силна форма, като се класира, между другото, за финала на ATP Finals.
Но през сезон 2021 г. настъпи пробивът: 17-кратният носител на титлата ATP се бореше със себе си няколко месеца след като осъществи самопровъзгласената си мечта. Мотивацията му спадна и Тием се срина.
Като че ли това не беше достатъчно, към психическите предизвикателства през юни 2021 г. се добави и физически неуспех, с който 31-годишният тенисист се бореше до последния момент. В първия кръг на турнира в Майорка той получи контузия на ставата на дясната си ръка.
След около деветмесечна принудителна пауза, през март 2022 г. последва завръщането, което обаче протече бавно. „Дългата пауза и щадящото отношение към китката доведе до появата на някои грешки в форхенда ми“, обясни Тием.
Малко светлинки, много съмнения
Малка искра надежда се появи, когато стигна до финала на турнира 250 в родния си град Кицбюел, Австрия, през 2023 г., но разочарованието не закъсня. Финалът остана изключение.
Дори в второразрядния Challenger Tour той не успя да спечели самочувствие, като претърпя поражения от по-малко известни имена като сънародника си Лукас Ноймайер или Даниел Михалски.
Опитите да получи нов импулс чрез смяна на треньора и по този начин да се върне на пътя на успеха също се оказаха безрезултатни. Тием се раздели с бившия си треньор Бенджамин Ебрахимзаде след загубата в първия кръг на Australian Open 2024, който се оказа последният му турнир от Големия шлем. „Виждам това като последен шанс“, обясни той тогава. Скоро стана ясно, че и смяната на треньора не даде резултат. На едва 30 години Тием обяви края на кариерата си през пролетта на 2024 г.
Край на кариерата след тенис сезона
Колко голям е бил неизползваният потенциал показва една статистика: Тием беше единственият играч, освен Анди Мъри, който е побеждавал всеки от „Голямата тройка“ – Надал, Новак Джокович и Роджър Федерер – поне пет пъти.
Доминик Тием срещу Голямата тройка
5-7 срещу Джокович
6-10 срещу Надал
5-2 срещу ФедерерТова е добра история, която да разкажеш на внуците си пред камината в Австрия getty pic.twitter.com/eFVH5qZKRm
— Кристофър Клери (@christophclarey) 22 октомври 2024 г.
Като цяло само Жо-Вилфрид Цонга, Хуан Мартин дел Потро (по 17 победи срещу „Голямата тройка“) и Мъри (30) са постигали това по-често, като те са имали и по-често удоволствието – или страданието – да се изправят срещу Голямата тройка.
Двукратният финалист на Ролан Гарос Тием не беше далеч от голямата си цел да стане вторият австриец след Томас Мустер, който да оглави световната ранглиста.
Докато с Карлос Алкарас и Яник Синер се формира нова елитна група, Тием се сбогува като особено нещастен представител на своето поколение.
