От повече от седмица Томас Мюлер има германски колега във Ванкувър – Себастиан Шонлау. 35-годишният футболист се радва на подкрепата, но не иска да попада в „германската зона на комфорт“. Той поема отговорност, отбелязва гол от дузпа за първи път от почти пет години и се въздържа в националния отбор на Германия.
Дебютът на Томас Мюлер във Ванкувър Уайткэпс срещу Хюстън Динамо беше неуспешен. Първо, предполагаемото му 2:0 малко след влизането му в игра не беше признато поради засада, а след това гостите изравниха резултата малко преди края (1:1). Само шест дни по-късно, миналата неделя, той беше празнуваният герой, който в 14-ата минута на добавеното време отбеляза победния гол от дузпа за 3:2 срещу Сейнт Луис Сити в един изключително интензивен мач.
В четвъртък на пресконференция Мюлер описа мача, продължил общо 113 минути, като „изключителен“. „По принцип бях в постоянен контакт с треньора и знаех кога може би вече няма да мога да продължа. Но се чувствах добре и бях добре подготвен“, обясни 35-годишният футболист, който игра през цялото време.
Първият гол от дузпа на Мюлер от 2020 г.
За първи път от почти пет години Мюлер отново вкара дузпа в официален мач. През декември 2020 г. световният шампион от 2014 г. вкара от дузпа срещу Атлетико Мадрид (1:1). „Разбира се, имаше причини, поради които вече не бях първи изпълнител на дузпи в Байерн. Трябва да кажа честно, че с течение на годините загубих формата си. Първите около 30 дузпи бяха фантастични, но последните 10-15 бяха по-лоши.“
Само през сезон 2015/16 той пропусна четири пъти, след което беше по-рядко търсен. „Причината беше и появата на изключително добри изпълнители на дузпи“, намекна Мюлер за Роберт Левандовски и Хари Кейн. „Лева донякъде копира и подобри моята техника от онова време. Въпреки че гледаше, той стреляше значително по-силно от мен и постигна невероятни резултати. А след Лева сравнително бързо дойде Хари, така че в Бърандс Байерн бяха много добре подготвени.“
Във Ванкувър сега е „различна ситуация“ за Мюлер. „Присъединявам се към отбора като много опитен играч и, разбира се, вярвам в себе си. В тишината на стаята си продължих да тренирам усърдно дузпи, не исках да се откажа от това.“
Въпреки че ветеранът не беше определен за първи изпълнител, в добавеното време на първото полувреме Брайън Уайт, който впоследствие беше сменен, вече беше вкарал от дузпата, „но за да взема дузпата и да поема отговорността, затова ме докараха. Поне така го разбирам.“ Така Мюлер се изправи и преодоля Роман Бюрки, срещу когото вече беше успешен през октомври 2015 г. при победата на Байерн с 5:1 срещу Дортмунд.
Отскоро 35-годишният играч има и германски съотборник в лицето на бившия хамбургски играч Себастиан Шонлау. Централният защитник остана на пейката в неделя. „В първия момент, когато чух за трансфера, си помислих: „О, не! Исках да се интегрирам бързо и да бъда хвърлен в дълбокото’“, сподели Мюлер, разкривайки своите „мисли“. Разбира се, легендата на Байерн се радва на новото попълнение, което „със сигурност ще помогне на Ванкувър“, но „сега трябва да внимавам да не се отклонявам прекалено често и да не се преместя в немската зона на комфорт“.
Именно тази зона на комфорт обаче носи и някои предимства. „Трябва да преведа някои шеги на канадски английски. Може би ще ми е от полза, ако имам човек, който разбира шегите, с които все още се затруднявам“, каза Мюлер с усмивка. „Вчера вечеряхме заедно, досега се разбираме добре и вече сме направили няколко неща заедно.“ Сега и за двамата е важно „първо да се включат“ – независимо от националността.
Защото Мюлер иска да бъде комуникативен и на английски. „Още от Мюнхен съм свикнал да играя с много международни играчи, така че за мен това не е нещо необичайно.“ Той обаче не може да сподели напълно похвалите, които е получил за английския си. „Все още трябва да преразказвам твърде често, защото ми липсват думите, които естествено имам на разположение на немски.“ На терена обаче речникът не е толкова сложен. „Не се страхувам да кажа нещо граматически неточно, стига в крайна сметка посланието да бъде разбрано така, както е било изпратено. Ще продължа да се старая и се надявам да продължа да се подобрявам. Но много се постига и с езика на тялото.“
Във Ванкувър Мюлер иска да разбере не само езика, но и културата около клуба. „За мен в Бъварния беше важно новодошлите играчи да разбират малко от историята на клуба. Трябва да развиеш чувство за хората, за които клубът е важен: Какви ценности представляват и какъв път са изминали?“ За целта Мюлер изгледа документален филм за шампионския отбор на Whitecaps от 1979 г. „Тогава се играеше в друг стадион, градският пейзаж изглеждаше съвсем различно – и все пак за „селото“ беше много важно да покаже на големите от Ню Йорк кой е шефът.“
Надеждата за „нещо специално“
Днес Ванкувър вече не е „селище“, а уважаван световен град, но оттогава Whitecaps чакат за титла – с изключение на канадската купа. „Имаме надеждата и усещането, че можем да постигнем нещо специално. Вярвам, че имаме добър отбор. Разбира се, винаги е нужно малко късмет с контузиите, но ако успеем да влезем в такава малка серия, мисля, че можем да развълнуваме Ванкувър.“
Първо обаче и в САЩ започва паузата за международни мачове. Все още е твърде рано за оценки за германския национален отбор, „тъй като пътят е дълъг и понякога отборът няма нищо общо с този, който играе първия мач на световното първенство. Много зависи от формата, която ще има през лятото“, обясни Мюлер. Евентуалното завръщане на Мануел Нойер, което наскоро беше предложено от Лотар Матеус, би било посрещнато положително от бившия играч на Мюнхен: „Прекарах цялата си кариера с Ману и със сигурност му дължа един-два титли. Напълно ясно е, че съм убеден, че ако е във форма, той би бил отличен избор.“ Също толкова ясно обаче е: „Отговорността за това кого да номинира е на селекционера на националния отбор. Той не трябва да се интересува от мнението на различни експерти по този въпрос.“
Екскурзия до Германия за „няколко чифта боксерки“
Мюлер ще използва паузата, за да се върне в Германия. „Ще пренаредя багажа си за по-дълъг престой, ще добавя няколко чифта боксерки и ще съм готов за финалния спринт на сезона.“ Той започва за Whitecaps в нощта на 14 септември (3:30 ч.) срещу лидера в източната конференция Philadelphia Union. Настоящият трети в класирането на Западната конференция има още седем мача от лигата, преди да започне решаващата фаза на плейофите през октомври.
