Само в Бундеслигата се изливат над 250 милиона евро: Защо ФК Ливърпул може да инвестира толкова много на трансферния пазар, без да има проблеми с финансовия феърплей?

Отговорните лица във ФК Ливърпул явно са се отучили от обичайните си рефлекси. Това, което „червените” направиха през миналия летен трансферен прозорец и правят в настоящия, говори в полза на клуб, за който думата „антицикличен” сякаш е измислена. Преди година, когато ерата на Юрген Клоп приключи с противоречив сезон, Ливърпул почти не направи нови попълнения – само за да инвестира мощно сега, като шампион.

За плеймейкъра Флориан Виртц (около 125 милиона евро), десния защитник Жереми Фримпонг (35 до 40 милиона евро, и двамата от Байер Леверкузен) и левия защитник Милош Керкез (около 47 милиона евро, Борнмут) вече са събрани над 200 милиона евро трансферни суми. А с Хюго Екитике, чийто трансфер от Айнтрахт Франкфурт за сума от около 90 милиона евро е на път да бъде финализиран, английският рекордьор ще прескочи границата от 300 милиона, като по-голямата част от сумата ще отиде в Бундеслигата.

Ако към това добавим и интереса към нападателя на Нюкасъл Александър Исак, който вероятно е охладнял заради Екитике, за когото според медийни информации „червените” са били готови да платят около 140 милиона евро, възниква въпросът: Как е възможно един клуб от Висшата лига да похарчи толкова много през едно лято, без да има проблеми с правилата за финансова справедливост на лигата и УЕФА? През 2024/25 Ливърпул дори реализира трансферен плюс

ФК Ливърпул се възползва от две неща: консервативната трансферна политика от последните години и най-новата серия от успехи – не само на терена. Въпреки че английският рекордьор по титли отбеляза загуба в финансовите години 2022/23 (десет милиона евро) и 2023/24 (66 милиона евро), за 2024/25 се очаква да представи съвсем различни цифри.

Само за шампионската титла „червените“ могат да разчитат на около 200 милиона евро телевизионни приходи, а увеличеният капацитет на стадион „Анфийлд“ също ще се отрази за първи път. Помощно е и това, че Висшата лига възнаграждава дългосрочните инвестиции, например в инфраструктура или работа с младежи, при изчисляването на максимално допустимата загуба на един клуб за три години.

А на трансферния пазар Ливърпул постигна през 2024/25 нещо, за което топ клубовете в Премиър Лийг знаят по-скоро от слухове: плюс. Те похарчиха само около 40 милиона евро за Предвид Джорджи Мамардашвили и единствения „истински“ новопривлечен Федерико Киеза, докато Сеп ван ден Берг и Фабио Карвальо (и двамата от Брентфорд) донесоха общо около 45 милиона евро.

Финансово Ливърпул не зависи от продажбата на Луис Диас

Що се отнася до финансовата свобода в текущия трансферен прозорец, ръководителите на Ливърпул имат още козове в ръкава: новия лукративен договор с екипировчика Адидас, но преди всичко няколко играчи, които обещават много по-високи приходи от милиони, отколкото вече определените напускания на Джарел Куанса (35 милиона евро, Леверкузен), Каоимхин Келехър (около 15 милиона евро, Брентфорд) и Трент Александър-Арнолд (около 10 милиона евро, Реал Мадрид).

За Дарвин, който за три години не се превърна в голмайстора, на който Клоп се надяваше, италианският шампион ССК Неапол наскоро предложи 55 милиона евро, но без успех, а за Луис Диас Байерн Мюнхен може да предложи над 70 милиона евро. Фактът, че „червените” досега се противопоставят на преговорите с мюнхенците, не се дължи само на това, че поради смъртта на Диого Жота те едва ли могат да си позволят да се разделят с Луис Диас. Причината е и в това, че в момента те просто не се нуждаят от парите.