Анди Стивънсън си спомня първия тест на Михаел Шумахер в Jordan и разкрива как бъдещият шампион рекордьор го е впечатлил тогава
Историята за това как Михаел Шумахер изумява лагера на феновете на Формула 1 при дебюта си на Спа през 1991 г. е добре известна. Анди Стивънсън, сега спортен директор на Aston Martin, обаче се запозна с него няколко дни по-рано
В подкаста Beyond The Grid 57-годишният мъж, който по това време вече е част от екипа на Jordan и до ден днешен остава верен на базирания в Силвърстоун състезателен отбор дори след няколко продажби, си спомня за теста няколко дни преди състезанието в Белгия.
Тестът, първият на Шумахер за Jordan, се провежда на Силвърстоун, но не на версията на пистата за Гран при, а на по-късата южна писта. Според Стивънсън по това време те са имали пистата само за себе си, защото всички останали вече са били на път за Спа.
„Той караше обиколка след обиколка и в рамките на няколко обиколки все повече се доближаваше до нашия рекорд за обиколка на южната писта. А след това кара по-бързо, отколкото някога сме карали по южната писта на Силвърстоун“, спомня си Стивънсън.
Шумахер е толкова бърз по време на теста, че тогавашният мениджър на отбора Тревър Фостър трябва да го забави по радиото. „И Михаел каза по радиото: „Аз наистина още не съм започнал! След това потеглихме към Спа“, усмихва се Стивънсън.
Как „Шуми“ финализира собственото си място
Това, което прави теста на Шумахер още по-изумителен, е фактът, че някои от екипа, включително самият Стивънсън, дори не познаваха германеца. „Не знаехме нищо за него, абсолютно нищо. Бяхме чували, че е карал няколко състезания със спортни автомобили, а също и няколко състезания в Япония“, разкрива той.
„Но всъщност не го познавахме“, казва Стивънсън, разказвайки за любопитната си първа среща с Шумахер във фабриката на Jordan. „Еди [Джордан] дойде във фабриката и каза на някои от нас: „Искам да останете по-дълго тази вечер“.“
Шефът на отбора Джордан тогава беше обяснил: „Не можеш да говориш за това, което правиш, но при нас идва пилот и имаме нужда от теб, за да монтираш седалката“. Въпросният пилот беше Шумахер, който малко по-късно също се появи във фабриката.
Стивънсън обаче отначало не разпознава германеца и едва по-късно разбира кой е той. „Първото ми впечатление беше, че ревнувам, че на този човек е позволено да кара състезателния автомобил. Но беше фантастично да работя с него“, усмихва се той.
„Той каза [късно вечерта]: „Слушайте, момчета, малко закъснях, така че ако искате да се приберете вкъщи, ще приготвя седалката“. И така бъдещият рекордьор по световни титли лично завърши първата си седалка във Формула 1 във фабриката на Jordan.
Шумахер на предела, но не и над него
По-късно в Спа впечатлението, което Стивънсън вече беше придобил за „Шуми“ на Силвърстоун, се потвърди. „Той беше за първи път на Спа. Той ни каза, че се е състезавал там. Но никога през живота си не беше ходил там“, спомня си той.
Кариерата на Шумахер официално започва с тази легендарна лъжа сред феновете на Формула 1. В квалификацията в Белгия германецът е с повече от половин секунда по-бърз от много по-опитния си съотборник Андреа де Чезарис.
„Нямаше много данни, които да можем да анализираме“, спомня си Стивънсън и добавя: „Мисля, че по онова време имахме три сензора на целия автомобил, така че всичко се свеждаше до обратната връзка с водача и времето за обиколка.“
На педала на газта обаче още тогава е имало сензор и Стивънсън разкрива: „На нас ни се стори, че той превишава [ограничението]. Но за него той беше точно вътре, така че винаги беше точно на границата, но напълно контролиран, много спокоен и много уверен.“
Като цяло Шумахер е предоставил „много, много добра обратна връзка“ и е бил „изключително здрав“, което не е било стандартно по онова време. „Автомобилите по онова време бяха чудовища. Нямаше сервоусилвател на волана. Имаха огромни гуми, огромни крила, така че G-силите бяха огромни“, казва Стивънсън.
„Усилието да завъртиш волана беше огромно. Но това не го притесняваше“, спомня си той. Състезателният дебют на Шумахер във Формула 1 в неделя приключва само след няколкостотин метра с повреда на съединителя.
Това щеше да бъде единственото му състезание за Jordan, но началото на една велика кариера.
