Теофило Стивънсън беше рекорден шампион с потенциал да стане толкова велик, колкото Мохамед Али – но в името на комунизма кубинецът, починал преди 14 години, пожертва професионалната си кариера.
По улиците на Хавана цареше скръб, а международната боксова общност беше потънала в печал.
На 11 януари 2012 г. – преди 14 години днес – Теофило Стивънсън, великият герой на гордата боксова нация Куба, почина на 60-годишна възраст вследствие на сърдечен удар.
Човекът, който като първи боксьор в тежка категория стана три пъти поред олимпийски шампион, беше легенда още приживе. И би могъл да стане още по-голяма – ако не беше се придържал към принципи, които от днешна гледна точка изглеждат немислими.
Теофило Стивънсън отказваше мачове с Мохамед Али и компания
„Най-добрият боксьор в тежка категория се казва Теофило Стивънсън. Никой от днешните шампиони нямаше да има шанс срещу него“, твърдеше Джордж Форман, починал тази година, по време на разцвета на Стивънсън.
Десет години по-възрастните Мохамед Али и Джо Фрейзър искаха да разрушат специалната магия на Стивънсън и да го привлекат в професионалния бокс с милионни хонорари, но Стивънсън остана упорит.
Аматьорският боксьор като верен войник следваше заповедите на комунистическия си държавен президент Фидел Кастро и се отказа от парите и блясъка.
„Какво е един милион долара срещу осем милиона кубинци, които ме обичат“, каза Стивънсън и с това изрази мислите на своя държавен глава.
В кубинския социализъм всички хора трябваше да бъдат равни, а спортистите не можеха да правят изключение. Вместо да следват сладките изкушения на капиталистическия чужбина, кубинските бойци трябваше да рекламират страната си на Олимпиадата. Стивънсън прие националната задача с пълна убеденост.
Звезден момент на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.
Още при първото си олимпийско участие през 1972 г. в Мюнхен звездата му изгря: момчето от скромно семейство изхвърли първия си противник от ринга след 30 секунди. На полуфинала той нокаутира германския шампион Петер Хусинг. Когато противникът му не се яви на финала, Теофило Франсиско Стивънсън Лорънс стана олимпийски шампион – на 20 години.
„Напълно съм шокиран. Той беше толкова добър човек и всъщност не можеше да навреди и на муха. Той просто се боксираше, това беше целта му“, каза Хусинг след поражението си в Мюнхен. „Никога не съм бил удрян толкова силно“, призна „Мечката от Брахбах“.
Бойкотът попречи на четвъртата олимпийска титла
През 1976 г. в Монреал и през 1980 г. в Москва Стивънсън също спечели злато – без голяма съпротива.
Кубинският доминатор стана първият боксьор в историята след унгареца Ласло Пап (1948–1956 г.), който спечели злато на три поредни олимпийски игри.
През 1984 г. той се стреми към четвърти триумф, но отново държавният му глава му пречи: Куба бойкотира игрите в Лос Анджелис, след като четири години по-рано западните държави не се явиха в Москва заради руската интервенция в Афганистан.
Може би за легендата Стивънсън това се оказа за добро: на Световното първенство за аматьори в Мюнхен през 1982 г. той загуби блясъка си, като изненадващо отпадна в предварителната фаза срещу италианеца Франческо Дамиани.
Открит от германец
Високият и винаги боксиращ с изправена стойка Стивънсън – трикратен световен шампион и в аматьорската категория – в разцвета на кариерата си се смяташе за стилист, който подобно на Али можеше да боксира изключително бързо за своята категория.
Роденият на 19 март 1952 г. в Пуерто Падре Стивънсън беше открит някога от един германец: треньорът по бокс от ГДР Курт Розентрит, който от 1964 до 1968 г. е работил като експерт по развитие на карибския остров; бащата на берлинския спортен журналист и биограф на Себастиан Дейслер Михаел Розентрит е поверил своето откритие на грижите на кубинския майстор-треньор Алсидес Сагара, който е превърнал Стивънсън в боксьор от най-висока класа.
В Куба Стивънсън остана национален герой до края на живота си. През 1976 г. той беше избран за член на Народното събрание, след което заемаше постовете директор на кубинската спортна организация и вицепрезидент на националната боксова федерация.
Той също така беше част от тесния кръг около Фидел Кастро – който преживя своя любим боксьор с четири години.