„Борусия“ Дортмунд скърби за загубата на клубната икона Волфганг Паул. Капитанът на отбора, спечелил Купата на европейските шампиони през 1966 г., почина на 86-годишна възраст след продължително заболяване.
Едва наскоро се навършиха 60 години от това събитие. На 5 май 1966 г. в „Хампден Парк“ в Глазгоу бе написана част от историята на германския футбол. „Борусия“ Дортмунд стана първият германски отбор, спечелил Купата на европейските шампиони. С победата си над „Ливърпул“ в турнира на победителите в националните купи отборът остана в историята.
В състава бяха велики имена като Ханс Тилковски, Руди Асауер, Сиги Хелд, Райнхард Либуда и Лотар Емерих. Капитан на отбора на треньора Вили Мултхауп обаче беше Волфганг Паул. Сега не само в Дортмунд скърбят за защитника, който почина в неделя на 86-годишна възраст. „Тази новина ни натъжава безкрайно. Волфганг беше скромен, с два крака на земята. Вярна душа. Честен човек. Изключително добър човек. Икона на БВБ. Волфганг беше повече от приятел. Ще ми липсва много“, каза президентът на БВБ Ханс-Йоахим Вацке за Паул, който беше първият почетен капитан на клуба, почетен член, носител на златната клубна значка и дълги години председател на Съвета на старейшините.
Трудно беше да се мине покрай „Стопера“
Триумфът с 2:1 в шотландската метрополия, извоюван в един изпълнен с емоции мач благодарение на гол на Либуда в продълженията, беше връхната точка в кариерата на защитника, на когото феновете бяха дали прякора „Стопер“. Той разчистваше в отбрана, осигуряваше сигурност – Пол беше там, където гореше.
Особено по пътя към Глазгоу, в самия Глазгоу, а и навсякъде другаде, израсналият в Зауерланд Пол се радваше на изключително уважение. Прякорът му беше негова запазена марка: винаги беше трудно да се мине покрай „Стопера“. Качества, които вече бяха дали резултат през сезон 1962/63, когато спечели шампионата с БВБ, а през 1965 г. последва победата в Купата на Германия.
Пол беше ценен не само в Рурския регион заради скромния си характер. Обученият часовникар остана свързан с БВБ и след края на кариерата си, а през 2024 г. беше назначен за почетен капитан. Прякорът „Стопер“ той „защитаваше“ и в периода след 148-те си мача в Бундеслигата – период, който приключи през 1968 г. поради тежка контузия.
Без мач за националния отбор на Германия, но участва в Световното първенство през 1966 г.
Кариера в националния отбор му беше отказана. През пролетта на 1966 г. селекционерът на националния отбор Хелмут Шьон обърна внимание на него, но Пол никога не изигра официален международен мач. Все пак през 1966 г. той беше част от състава, който стана вицешампион на света в Англия, макар че Пол не беше пуснат в игра. Никой вече не можеше да му отнеме мястото в историята на футбола.