Юки Цунода беше хвърлен „на дълбоко“ в Зандвоорт за сезон 2026, но японецът успя да впечатли и сега е готов за още
Това беше една от най-вълнуващите новини през уикенда в Зандвоорт: Юки Цунода напълно неочаквано се завърна в кокпита на Racing Bulls, където замести Лиам Лоусън, който пък заместваше Исак Хаджар в Red Bull.
Това, което започна като труден старт в напълно новия регламент за 2026 г., завърши с доста силно представяне, което дава надежда за бъдещето. С 13-то място в спринта, 12-то в квалификациите и 11-то в състезанието японецът пропусна точките с минимална разлика, но пилотското му представяне заслужаваше всички почести.
Който се качи в болид от „Формула 1“ в разгара на сезона, и без друго се сблъсква с трудности. Който обаче направи това през първата година на коренно нови технически правила, се изправя пред гигантска задача. Болидите от 2026 г. изискват всичко от пилотите – от променено ниво на аеродинамично сцепление до изключително сложно управление на енергията.
На въпроса какво е било най-трудното при прехода, Цунода отговаря категорично: „Най-голямото предизвикателство всъщност беше почти всичко. Имаше невероятно много неща за научаване: Управлението на енергията, бутоните на волана, просто всичко. Всички процеси функционират по различен начин.“
Цунода, който по собствени думи умишлено беше заминал за Нидерландия с дефензивни очаквания, все още добре си спомняше огромните трудности при адаптирането на титулярните пилоти по време на зимните тестове в Бахрейн, където се виждаха „повече бели облаци дим, отколкото слънце“.
Затова основната му цел беше да избягва грешки, да държи колата на пистата и да се ориентира постепенно.
Колко драстична е разликата спрямо предишното поколение, японецът илюстрира чрез първите си виртуални стъпки в симулатора: „Когато за първи път се качих в симулатора и натиснах спирачките, се озовах в стената“, обяснява той със смях.
„Натискът върху педала, тези гранични зони – всичко е различно. И най-вече аеродинамичното сцепление е различно.“ Дори отдаването на енергия от новата хибридна система го е изненадало в началото, тъй като при разтоварването изведнъж се усеща силно забавяне от системата.
Стръмна крива на обучение и преоткриването на „огъня“
Още по-удивителна беше скоростта, с която Цунода набра темпо. Решаващ фактор за това беше спринтът в събота. Японецът използва тази състезателна дистанция като урок по висока скорост.
„През тези 24 обиколки наистина успях да науча нещо ново във всяка една от тях“, обобщава той и подчертава колко изключително важни бяха тези километри за разбирането на процедурите за разгръщане на енергията за основното състезание.
Въпреки липсата на опит – Цунода се е качвал в колата „само четири пъти за осем месеца“ – пилотът на Racing Bulls бързо достигна границата на възможностите си. Единствената грешка допусна при старта на спринта, когато в първия завой се сблъска с Линдблад.
Ситуация, за която той откровено и самокритично приписва вината на своето минало във „Формула 1“: „Честно казано, влязох в завоя така, както миналата година. Просто бях забравил, че имаме по-малко сцепление.“ Той бил изненадан колко силно конкурентите са били принудени да забавят в първия завой при новите условия.
Но тази малка грешка не помрачи общата картина. Напротив: в квалификацията той пропусна Q3 само за косъм – с една десета от секундата. За Цунода тази сесия беше емоционално завръщане към корените му като състезател.
„Тази квалификация наистина се усещаше много повече като истинска квалификация. Можах да се доверя повече на колата и да я хвърлям правилно в завоите“, възкликва той, видимо облекчен. „Честно казано, липсваше ми това усещане – това преследване на последните хилядни, последните десети. Много ми е забавно, абсолютно много ми е забавно.“
Трудно състезание и заключенията на отговорните лица
В основното състезание в неделя Цунода показа борбена игра, която го изведе до единадесето място. Той се бореше „до последните обиколки за осмото и деветото място“ и доказа, че бързо се ориентира и в сложната област на управлението на гумите, въпреки че „характеристиките на износването бяха напълно различни“ в сравнение с миналото.
Той приема липсата на точки професионално: „Разбира се, жалко е, че в крайна сметка не стигна за точки, но приемам резултата.“ Фактът, че след толкова дълго отсъствие от кокпита успя веднага да достигне такова ниво, изненада най-много самия него: „Честно казано, мисля, че успях да напредна по-бързо, отколкото очаквах.“
При това той изрично похвали отличното балансиране на болида на Racing Bull, както и екипа, който го подкрепи изключително много и му улесни достигането на предела на възможностите. Според Цунода отговорните лица също са били „доста впечатлени от това, което показах, и много доволни от напредъка.“
Ясното послание към питлейна: „Трябва да ме вземете в отбора“
В крайна сметка този уикенд за Юки Цунода беше много повече от просто спортно участие като резервен пилот. Това беше прослушване на най-голямата възможна сцена. Преди уикенда той беше дал да се разбере, че една година на резервната скамейка за 2027 г. не е опция и че при нужда би погледнал и към IndyCar. Но Зандворт отново разпали жаждата му за Формула 1.
„Определено е хиляда пъти по-добре да съм получил този шанс, отколкото изобщо да нямам възможност и да не мога да покажа на какво съм способен при тези правила“, обобщава той завръщането си. Цунода доказа, че може изключително бързо да се приспособи към коренно променени условия и че не е загубил основното си темпо като пилот от Формула 1.
На въпроса дали този уикенд е бил визитна картичка за сезон 2027, японецът отговаря с огромната самоувереност на пилот, който знае, че се е представил добре: „Знам на какво съм способен и вярвам, че успях да покажа на по-голямата част от пилотската общност на какво съм способен.“
Затова заключителното му послание към шефовете на отборите, които все още не са финализирали състава си за следващата година, е толкова просто, колкото и недвусмислено: „Сега зависи от мениджмънта ми и отборите дали искат да ме наемат или не. Но според мен те трябва да го направят.“