През този уикенд от Висшата лига всички играчи и съдии коленичиха преди началото на мача, за да протестират срещу расизма. В Лийдс обаче един играч остана прав. Защо?
Най-забележителният момент за Доминик Калверт-Льюин беше в неделя срещу „Манчестър Юнайтед“, когато в 51-вата минута отбеляза гола за крайния резултат 1:1. Но още преди началото на мача високият нападател на „Лийдс Юнайтед“ привлече вниманието – защото остана прав.
През този кръг от Висшата лига във всички стадиони играчите и съдиите коленичиха непосредствено преди началото на мача – жест срещу расизма, който след пандемията от коронавирус се наложи не само в Англия. Докато в началото участниците го показваха седмица след седмица, напоследък той се наблюдаваше само в отделни мачове или през определени уикенди.
Тъй като настоящият и предстоящият кръг са изцяло под знака на кампанията „No Room for Racism“ на Премиър лига – успоредно с „Месеца на черната история“ във Великобритания – жестът отбеляза своето завръщане и веднага предизвика дискусии: защо в Лийдс единствено Калверт-Льюин предпочете да остане прав?
„Дом на практика казва: „Не, няма да коленича. Показвам уважението си, като оставам прав““, опита се да обясни треньорът на Лийдс Даниел Фарке след мача. „Всеки човек е различен и показва уважението си към тази кампания по свой собствен начин.“
Фарке похвали кампанията: „Такъв трябва да бъде светът“
Всъщност Калверт-Льюин, който още през 2025 г. съзнателно се „отклони“ от общоприетото, не беше единственият играч, който през уикенда реши да не коленичи. Марк Гехи (Манчестър Сити), Иса Диоп (Ипсуич Таун) и Ейнсли Мейтланд-Найлс (ФК Евертън) също не се присъединиха към жеста, без да дадат обяснение след това. Въпреки това в миналото неведнъж играчи са критикували, че този жест е загубил смисъла си.
Премиър лига също многократно е подчертавала, че няма задължение да се участва в жеста, който често е съпроводен с освирквания от страна на феновете. „Във всеки случай това е добра кампания и важна тема“, смята Фарке. „Съблекалнята е перфектен пример за това как всички ние трябва да живеем заедно: различни националности, различни езици, различни религии, но всички те са заедно като хора и приятели, които работят съвместно за една цел. Такъв трябва да бъде светът.“