От уикенда Премиър Лийг има нов рекордьор: Джеймс Милнър се показа обичайно скромен след 654-тия си мач в английската Висша лига и благодари специално на физиотерапевт.
Разбира се, че трябваше да бъде избутан. В първия ред и после най-отпред. Джеймс Милнър беше видимо неудобно в късния съботен следобед след победата с 2:0 като гост на ФК Брентфорд да бъде аплодиран от гостуващите фенове. Но поводът беше просто прекалено голям, за да се премине към дневния ред: 40-годишният вече футболист е новият рекордьор в Премиър Лийг.
Немският му треньор Фабиан Хюрцелер го включи в стартовия състав за 654-ия му мач, с който той изпревари приятеля си Гарет Бари. Милнър остана на терена 90 минути, преди да бъде аплодиран от цялото стадион при смяната си. А след това и отделно от собствените си фенове.
„Говори се много за това“, започна Милнър в интервю за BBC: „За мен, и всеки, който ме познава, знае това, най-важното винаги е било отборът.“ Затова ветеранът се радва най-вече, че е бил на терена срещу Вила и Брентфорд. „Надявам се хората да видят, че все още мога да допринеса.“
Старият рекорд на Бари се запази от 2017 г. Сега започва нова ера. Милнър обаче е най-щастлив, когато вече не се говори за това: „Честно казано, би било хубаво да не ме питат повече за това и да мога да се концентрирам върху футбола. Искам да играя добре за Брайтън и да завърша сезона силно.“ Той е играл 16 пъти в Премиър лийг, 13 от които като резерва.
„Когато шест месеца не можех да вдигна крак“
Милнър дебютира в английската Висша лига през сезон 2002/03 с екипа на Лийдс Юнайтед. Тогава моделният атлет беше едва на 16 години и до днес е вторият най-млад дебютант в историята на лигата.
„Това е голям брой и е хубаво да държа този рекорд, но е и възможност да благодаря на всички хора, които ми помогнаха: на семейството и приятелите ми, които бяха с мен от самото начало, и за жертвите, които направиха“, обясни Милнър. Сред спътниците му обаче бяха и „физиотерапевти и спортни учени“. На един от тях той благодари специално: „Шон Дъган, физиотерапевтът в Брайтън, ми помогна миналата година, когато шест месеца не можех да вдигам крака си, да се върна на терена.“
Номинацията на Хюрцелер в стартовия състав при победата като гост беше всичко друго, но не и подарък. „Той все още е в отлична форма“, потвърди треньорът му: „Всяка седмица и на всяка тренировка той тича най-много, спринтира най-много и затова не е изненада, че е способен на такива постижения.“
Високопрофесионалното отношение на Милнър впечатлява особено Хюрцелер. „Когато видиш как се грижи за тялото си, не знам какво още ще постигне и колко дълго ще играе. Просто ми е приятно да работя с него.„
Роденият в Лийдс професионалист все още не мисли за края на кариерата си, но след всички преживявания през последните години предпочита да живее в момента: “Кой знае колко дълго още ще играя? В футбола нещата се променят бързо. Ще продължа и ще видим къде ще ни доведе това.“