Макс Шмелинг, който стана немска легенда като световен шампион и победител на Джо Луис, е роден преди 120 години. Като помощник на бегълци от нацистка Германия, той се превърна и в спасител на човешки животи.
Днес, преди 120 години, се ражда Макс Шмелинг. Единственият германски световен шампион във всички категории, най-голямата икона на германския бокс, а може би и на германския спорт като цяло.
Историческият му триумф в световното първенство над Джак Шарки и сензационната му победа над Джо Луис го превърнаха в мит през 30-те години, който стана тема на книги, филми, пиеси – самият Шмелинг също се увековечи в популярната култура с цитираната по-горе песен.
Едва десетилетия след края на кариерата му става известно, че той е бил нещо повече от велик спортист: най-голямото героично дело на Шмелинг е спасяването на двама млади живота в един от най-тъмните моменти в германската история.
Шмелинг е роден на 28 септември 1905 г. в Клайн-Луков, в Укермарк между Бранденбург и Мекленбург. Скоро семейството се премества в Хамбург, където баща му намира работа като моряк. Младият Макс намира място за обучение в Кьолн и на 18 години започва да се занимава с бокс.
Само година по-късно, през 1924 г., става професионалист, през 1926 г. – германски шампион, а през 1927 г. – европейски шампион. Макс Шмелинг е висок само 1,85 м и тежи 85 кг, което го прави почти полутежкоатлет, контрабоксър с блестяща реакция и желязна дясна ръка.
Шмелинг помага на еврейски младежи да избягат
Луис, който става добър приятел на Шмелинг, печели реванша с ясна преднина, а по-късно приятелството между двамата и помощта на Шмелинг за Луис се превръщат в легенда.
Добрата репутация на Шмелинг остава непокътната и в следвоенния период, което се дължи и на факта, че той приема сравнително резервирано завладяването на Хитлерова Германия.
Шмелинг не се противопостави на системата, по-късно дори се упрекна в „наивност“ в отношенията си с режима, но въпреки това запази известна дистанция: не се присъедини към НСДАП, запази своя еврейски мениджър Джо Джейкъбс, дори отказа почит към Адолф Хитлер. „Аз съм боксьор, не политик“ беше една от най-известните му фрази.
Както по-късно се разбра, Шмелинг дори оказал активна помощ на жертви на хитлеровия режим: през 1938 г., по време на ноемврийските погроми, той скрил в хотелската си стая двама еврейски младежи – синове на свой приятел, собственик на бутик – и по този начин им помогнал да избягат.
Спасените братя Анри и Вернер Левин разкриват историята публично през 1989 г. Едва 12 години по-късно обаче статия в Sports Illustrated придава по-голяма публичност на историята.
„Ако бяха разбрали какво е направил Макс, със сигурност щяха да го застрелят“, предполага вечно благодарният Анри Левин в интервю за Welt am Sonntag през 2004 г.
Али и Тайсън също отдадоха почит на Шмелинг
Като успешен бизнесмен и многократно отличен спонсор на германския спорт, Шмелинг остана в публичното пространство и след войната и края на кариерата си на ринга.
Едва през 1987 г., след смъртта на любимата си съпруга Ани Ондра, той се оттегли от обществения живот, но до края на живота си много известни личности от спорта и обществото продължиха да търсят близостта му. Шмелинг почина на 2 февруари 2005 г. на 99-годишна възраст. На погребението му присъстваха Хенри Маске, Владимир Кличко, Франц Бекенбауер, Уве Зелер и други.
Още приживе Шмелинг, спасените от него братя Левин, които стават успешни хотелиери в САЩ, организираха голямо благодарствено тържество в Лас Вегас, на което пред Шмелинг се поклониха, между другите, и Мохамед Али и младият Майк Тайсън.
„Специално бях поръчал да ми донесат от Нюрнберг наденички, кисело зеле и берлински кюфтета. Бяха показани филмови откъси от неговите мачове, а Макс сам ги коментираше“, спомня си Вернер Левин.
Той почина през 2008 г., а брат му – осем години по-късно, след дълъг и пълноценен живот.