С поражението си с 0:2 от Франция Мароко се сбогува с това световно първенство. Най-добрият отбор в Африка потвърди представянето си отпреди четири години. За големия успех обаче все още липсва нещо. Засега. А след четири години ще има световно първенство у дома.
Бяха ли французите прекалено добри, прекалено доминиращи? Или Мароко просто не беше в най-добрата си форма? Истината вероятно е някъде по средата. Факт е, че северноафриканците се защитаваха добре и плътно през първото полувреме, но в крайна сметка загубиха с 0:2 – заслужено, но без никакви шансове – и през 101-те минути на мача почти никога не създадоха впечатлението, че искат да допринесат с нещо творческо за този четвъртфинал.
Мароканците не успяха да компенсират отсъствието на своя топ нападател Исмаел Сайбари, на когото Бундеслигата може да се радва в екипа на „Бавария“. Брахим Диас остана толкова незабележим в атака, колкото и Билал Ел Ханнус от „Щутгарт“. Младата звезда Айюб Буади допусна груба загуба на топката през първото полувреме и рядко имаше контрол в центъра. И дори световна класа като Ахраф Хакими не успя да промени хода на мача. Накратко: Мароко достигна границите си.
След първоначалното разочарование Мароко може да погледне с удовлетворение към този турнир. Четири години след четвъртото място в Катар – което е равносилно на най-далечното класиране на африкански отбор на световно първенство – страната доказа, че това не е било еднодневка, нито плод на случайността. Мароко се нареди сред световната елита и, наред с Аржентина, е единствената неевропейска страна, класирала се сред най-добрите осем.
Големият успех с предимството на домакинството?
В груповата фаза отборът на националния треньор Мохамед Куаби измъкна заслужено равенство 1:1 срещу рекордното световно първенство Бразилия, победи Шотландия и Хаити. Разбира се, срещу холандците отпадането можеше да настъпи още в осминафиналите, но отборът показа устойчивост, изравни в добавеното време и спечели при дузпите. При последвалата победа срещу Канада мароканците изведнъж изглеждаха като хладнокръвен фаворит, като резултатът 3:0 беше по-добър от представянето им.
Следващата стъпка може да дойде след четири години. Тя трябва да бъде да се наложи, а дори и да победи, срещу трите-четирите най-силни отбора на планетата. Предпоставките за това не са лоши. Като съдомакин заедно с Испания и Португалия, Мароко вероятно ще се радва на домакинско предимство в турнира, поне в началото, и трябва да се погрижи то да го вдъхновява, а не да го спъва.
Много по-важно: този отбор има перспектива. Може би дори с Боно на вратата, макар че тогава той вече ще е на 39 години – срещу Франция той обаче за пореден път потвърди репутацията си на „убиец на дузпи“ и спаси удар на Килиан Мбапе. Останалите играчи от отбора също ще бъдат все още на възраст, на която могат да играят на световно първенство. Допълнени, а може би и вече заместени от играчи, които през 2025 г. спечелиха Световното първенство за младежи до 20 години. Така че талант не липсва.
Мароко за втори път доказа, че може да се състезава на най-голямата сцена. И, както предчувствието, така и впечатлението: в бъдеще ни очаква още повече.