В ФК Базел има ясни правила: играчите, които се връщат с наднормено тегло след зимната пауза, трябва да платят глоба. Но тази година везните останаха незасегнати. Главният треньор Лудовик Магнин припомни и бившия си съотборник Аилтон.
„Никой не се върна с наднормено тегло. Но паузата беше и много по-кратка от обикновено“, обясни Лудовик Магнин в интервю за blue Sport. Играчите имаха само няколко дни, за да си почиват между Коледа и Нова година, което затрудни преяждането.
Всеки играч има свое индивидуално идеално тегло, което е решаващо за представянето му на терена. „Моето бойно тегло като играч в Бундеслигата например беше 79 килограма, а в края на кариерата ми във ФК Цюрих – 82 килограма. Тези три килограма се усещат в интензивността, в тичането, в максималната скорост“, казва Магнин. Контролът на теглото днес е от съществено значение, макар че в миналото треньори като Пеп Гуардиола бяха осмивани за строгите си методи. „Сега всички знаят защо това беше толкова важно за него.“
За самия Магнин в момента нещата не изглеждат толкова розови. „Не искаш да знаеш!“, отговаря той със смях на въпроса за текущото си тегло. „В момента се страхувам да се кача на кантара. То е в диапазон, в който никога не съм искал да попадам. Просто е така. В момента съм загубил амбицията си.“ Треньорът на ФК Базел признава, че любовта му към храната и малкото спортни занимания – само няколко часа падел на седмица – засилват проблема. „Трябва да обръщам повече внимание на храненето и да правя повече спорт.“
Кратката зимна пауза имаше и предимства
Кратката зимна пауза обаче донесе предимства за отбора. „Казват, че през първите две седмици от ваканцията не губиш много, а от третата седмица, ако не правиш нищо, започваш бавно да губиш форма“, обяснява Магнин. След интензивен период с 30 мача преди Коледа треньорският щаб реши да даде на играчите цяла седмица почивка. След това те трябваше да изпълнят три индивидуални тренировки, като фитнес треньорът остана в контакт с тях. „Ако забележеше, че даден играч не прави нищо, той му се обаждаше и му напомняше.“
Магнин си спомня и за собствената си кариера като играч, по-специално за Аилтон, бившия му съотборник във Вердер Бремен. „Веднага се сетих за Аилтон. Но първо трябва да знаете, че Аилтон всъщност никога не се е появявал в началото на тренировките. Винаги си вземаше една или две седмици по-дълги ваканции. Така имаше две седмици повече време за ядене.“ Бразилецът често се връщаше на тренировките закъснял и с наднормено тегло. „Когато се върна на тренировките, вече не беше светкавицата, а просто топката“, спомня си Магнин със смях.
Въпреки това Айлтон продължи да бъде успешен на терена и отбеляза 28 гола през шампионския сезон. „Трябва да се знае, че по онова време в Бремен на масите имаше и кола или фанта. И, разбира се, Айлтон почти не пиеше вода. Да го кажем така: храненето му по онова време със сигурност не беше в негова полза. Но, разбира се, футболът все още не беше толкова интензивен, колкото днес.“