Около дългогодишния треньор на Фрайбург Кристиан Стрих настъпи малко затишие. Сега 60-годишният треньор излезе от пенсиониране и се изказа, между другото, за евентуално завръщане.
Бундеслигата е с една атракция по-малко, откакто Кристиан Штрайх се оттегли от поста си на треньор. След сезон 2023/24 той сложи край на кариерата си при професионалистите от Фрайбург, след като повече от 12 години беше треньор на младежкия отбор на клуба, където започна през 1995 г.
Но наистина ли това е краят? Щрайх остави вратата отворена в разговора си с Йоханес Б. Кернер в токшоуто „Bestbesetzung” по MagentaTV. „Не мисля, че ще тренирам отново отбор от Бундеслигата”, каза Щрайх, „но не изключвам нищо”.
Интересът към треньора Стрейх в никакъв случай не е изчезнал. „Когато си толкова дълго в една професия, неизбежно е някой да се сети: може би той би могъл да работи и при нас“, обясни той. Той обаче не пожела да назове имена на клубове, особено като се има предвид, че това „няма значение“. „Аз също не съм си тръгнал. Малка част от истината е, че моите колеги треньори във Фрайбург бяха толкова добри, че не бих се осмелил да отида някъде сам без тях.“
Стрейх, който като активен играч има десет мача в Бундеслигата и 64 мача във втора лига, обаче продължава да се чувства свързан с футбола. „Никога няма да се отдалеча от него. Няма значение дали съм треньор в Бундеслигата, вече не съм треньор, или съм в Kreisliga B, или в младежкия отбор. Топката си остава същата. Играта си остава същата. До края на живота ми.”
Стрейх потърси помощ за промяната
Именно тази страст към футбола направи раздялата трудна за Стрейх. „ Става въпрос за ценности, за самочувствие“, казва Штрайх. Като треньор той никога не е трябвало да планира ежедневието си, защото то се е подреждало само. „А сега всичко това го нямаше, нямаше организационна рамка, нямаше структура в този смисъл, което не е лесно.“ За промяната той е потърсил помощ отвън. „Просто разговарях с подходящия човек, който имаше опит.“
Стрейх прекарва новопридобитото си свободно време, между другото, с пътувания. Той предприе велосипедна обиколка до Билбао и пътуване до Южна Америка. Освен това изнася лекции пред фирми и е завършил стаж в магазин за велосипеди. „Мога да си представя да работя някъде, с удоволствие и с ръцете си. Да науча как се ремонтира правилно велосипед или нещо подобно.“
Отговорността „се възприема като тежест“
В тази връзка Стрейх разказа за интензивната си връзка с клуба от Брайсгау. „Единственото добро за треньорите, които от време на време биват уволнявани и остават само две-три години на едно място, е, че имат естествена дистанция“, обясни той. „Но аз бях напълно отдаден на този клуб.“ По този начин той е изпитвал специален, дори физически осезаем натиск, когато Фрайбург се е спускал в долната част на таблицата. „Аз също го възприемах като тежест. Познавах всички хора и знаех: ако изпаднем във Втора лига, няма да можем да плащаме на 15 или 20 от тях. Това не беше лесно.“
В интервюто Стрих, който има силно мнение, засегна и темата за нарастващата комерсиализация на футбола. Преди няколко години той би прогнозирал, че футболът „ще загине, ще бъде изцеден като лимон, докато не остане нищо. Но те могат да снимат още 500 000 рекламни филма и да насочат камерите към вътрешностите. В края на краищата пак ще има деца, които ще играят футбол навън. И тогава ще се окаже, че все пак не са успели да го унищожат.“