В Барселона на подиума застанаха трима британци – Луис Хамилтън, Джордж Ръсел и Ландо Норис: това беше първият „моно“ подиум от 43 години насам
Луис Хамилтън (Ферари), Джордж Ръсел (Мерцедес) и Ландо Норис (Макларън) създадоха статистическа особеност на състезанието от Формула 1 в Барселона, която не се беше случвала от 43 години насам: и тримата пилоти на подиума бяха от една и съща страна – в случая Великобритания.
Всъщност трябва да се върнем назад до 1983 г., за да видим подиум, изцяло зает от пилоти от една и съща страна: тогава трима французи – Патрик Тамбе, Ален Прост и Рене Арну – застанаха на подиума в състезанието в Имола.
В нашата фотогалерия искаме да разгледаме и другите случаи, в които е имало „пълно заемане“ на подиума. Спойлер: Германия все още не е успяла да постигне това.
Общо само три държави са успели да постигнат тази статистическа особеност, четири, ако се вземе предвид един бюрократичен трик: състезанието „Инди 500“, което често изкривява статистиките на „Формула 1“ от минали години.
Това състезание, а именно, от 1950 до 1960 г. официално се брои за Световния шампионат по автомобилен спорт, макар че всъщност на старта не е имало нито един „истински“ пилот от „Формула 1“. Нещо повече: по онова време стартовото поле обикновено се състоеше САМО от американци. Не е чудно, че през всички години, в които състезанието се броише за световното първенство, на подиума се качваха само американци.
Ако коригираме статистиката, като изключим тези състезания, провеждани изцяло на овални писти, ексклузивният клуб на трикратните победители се свива драстично – от 29 на 18.
Извън „тенджерата с макарони“ в Индианаполис исторически погледнато имаше предимно три нации, които на моменти доминираха във Формула 1 толкова брутално, че за останалия свят не оставаше място на подиума: Италия, Франция и Великобритания.
В най-ранните години на Формула 1 Италия беше безспорната суперсила – поне когато аржентинският виртуоз Хуан Мануел Фангио оставяше шанс на останалите. Именно италианците са причината за още една статистическа любопитност по отношение на местата на подиума, тъй като на финала на сезона в Монца през 1950 г. дори четирима италианци се класираха в топ 3.
Разгадката на загадката: Алберто Аскари претърпя повреда на двигателя на собственото си „Ферари“. Съгласно тогавашния регламент обаче той имаше право да поеме колата на своя съотборник Дорино Серафини. Аскари изстреля колата до второ място зад Фарина. Логичната последица: Аскари и Серафини бяха класирани и двамата на второ място и си поделиха точките по братски.