Африканската футболна асоциация (КАФ) лиши Сенегал от титлата в Купата на Африка. Асоциацията сега завежда дело в Международния спортен арбитражен съд и със сигурност може да увеличи надеждите си там.
Кой в крайна сметка ще остане в историята като носител на Купата на Африка 2025/26 вече не е в ръцете и краката на играчите на терена, а в тези на адвокатите. След като във вторник вечерта апелативната комисия на Африканската футболна конфедерация (КАФ) изненадващо уважи мароканския протест и отсъди крайното 3:0 в полза на страната домакин, Сенегалската футболна асоциация обяви в замяна, че ще отнесе случая до Международния спортен арбитражен съд (КАС).
В изявлението си от вторник КАФ обоснова решението си с членове 82 и 84 от регламента на Купата на Африка. Член 82 гласи, че ако даден отбор се оттегли от състезанието по някаква причина, не се яви на мач, откаже да участва или напусне игралното поле преди редовния край на мача без разрешение на съдията, той се счита за загубил и окончателно се отстранява от провеждащото се състезание.
Тъй като част от сенегалския отбор е напуснал терена в продълженията на финала, игран в средата на януари при резултат 0:0, в знак на протест срещу две спорни решения на съдията Жан-Жак Ндала Нгамбо без разрешение на съдията, този член се прилага в този момент в съответствие с правилата. Член 84 гласи също: „Отбор, който наруши разпоредбите на членове 82 и 83, се отстранява окончателно от състезанието. Този отбор губи мача с 0:3.
Следователно съдията Ндала Нгамбо е можел да прекрати мача в съответствие с правилника и да отсъди дузпа в полза на Мароко, след като сенегалският отбор се е прибрал в съблекалните. В този случай Сенегал нямаше да има право на протест. Тъй като обаче съдията позволи играта да бъде подновена и завършена след завръщането на сенегалския отбор, отборът на Садио Мане може да има поне някаква надежда пред КАС.
Правило 5 на международния орган по правилата IFAB например предоставя на съдията „пълни правомощия“ да определя какво се случва в мача. Правило 5.2 гласи: „Решението на съдията относно фактите, свързани с мача, включително дали е отбелязан гол или не и резултата от мача, е окончателно.“
Други несъответствия възникват от начина, по който е постигнато решението на КАФ. Първоначално Мароко подаде жалба срещу точкуването на мача, но в края на януари Дисциплинарният комитет на КАФ я отхвърли. Мароко подаде жалба срещу това – и сега съответната апелативна комисия се произнесе в негова полза. Сега възниква въпросът: Възможно ли е било това обжалване
На какво основание дисциплинарната комисия взе решението си?
В крайна сметка член 44.1 от регламента на Купата на Африка гласи: „Решенията на Организационния комитет и на Дисциплинарната комисия могат да бъдат обжалвани пред Апелативната комисия, но не и срещу решения, които са определени като окончателни.“
Впрочем остава неясно дали решението на Дисциплинарната комисия е било счетено за окончателно. В член 44.5 обаче се посочва, че по време на финалния кръг на Купата на Африка всички решения на Организационния комитет и/или Дисциплинарната комисия, с изключение на тези, свързани с прилагането на дисциплинарни мерки въз основа на докладите на длъжностните лица по време на мача, са окончателни и не подлежат на обжалване.
Това повдига решаващия въпрос: дали решението на дисциплинарната комисия се е основавало на докладите на съдиите? Ако не, тогава мароканската жалба не би била законна съгласно член 44, параграф 1. Тъй като решението на дисциплинарния комитет беше съобщено през януари без никаква допълнителна обосновка, тук също има много въпросителни.
Точното тълкуване на параграфите сега е в ръцете на КАС. Въпреки това сенегалският протест не е напълно безнадежден.