В Монца Макс Верстапен се бореше с проблеми със задния мост и липса на мощност по правите отсечки и се чувстваше като костенурка в сравнение с Мерцедес
Макс Верстапен успя да се качи на подиума на Гран при на Италия през 2026 г., въпреки трудностите с болида на Ред Бул. Холандецът завърши трети зад двата „Мерцедес“, но по пътя към тази позиция трябваше да се справи с редица проблеми.
Особено на правите отсечки Верстапен беше в неравностойно положение спрямо болидите с двигатели „Мерцедес“. „По време на състезанието беше доста ясно, че не можем да се меряме с болидите с двигатели „Мерцедес“ при разгръщането на аеродинамиката“, обяснява Верстапен. На писта като Монца това е особено трудно.
Към това се добави и проблемът със задната ос, известен още от квалификациите. След състезанието Верстапен потвърди, че нищо не се е променило. „Все още беше там. Нищо не се е променило. Просто не е добре“, казва той.
Задната ос продължава да отнема от производителността
Red Bull е имал проблеми най-вече при неравностите по пистата и бордюрите. „Имаш проблеми при неравностите, бордюрите и особено в бавните участъци“, казва Верстапен. „Задният мост просто не е много гъвкав.“ Не е имало промяна в сравнение с квалификациите.
Въпреки това Верстапен първоначално успя да се бори с Mercedes. Това стана възможно преди всичко благодарение на използването на така наречения „Overtake-Mode“. Веднага щом Верстапен се доближи на разстояние от една секунда, той можеше да използва допълнителна енергия и по този начин да остане значително по-близо до съперниците си.
Веднага щом обаче той самият излезе начело, ситуацията се промени. „Веднага щом бях начело, беше много трудно да се защитя“, обяснява Верстапен. Именно това е било един от най-големите му проблеми през цялото състезание.
„Когато хората те изпреварват като костенурка“
Поради това Верстапен неколкократно трябваше да се съпротивлява по необичаен начин. След маневри за изпреварване през „Курва Гранде“ той се опитваше да се върне от външната страна в следващите завои.
На въпроса как се е усещало това в колата, Верстапен отговаря категорично: „Честно казано, не особено добре, когато хората просто те изпреварват като костенурка.“
Отговорът му на проблема обаче е типичен за Верстапен. „Но да, просто отново атакувам от външната страна.“ Red Bull има добри характеристики при спиране, което му е дало необходимата увереност за атаките.
„Колата се държи добре при спиране, това помага“, обяснява той. Два пъти му се е получила тази маневра във втората шикана. Дуелите му са доставили удоволствие, но в същото време са били и разочароващи.
Режимът за изпреварване поддържа Верстапен в състезанието
„Забавно е, но в същото време е и разочароващо“, казва Верстапен. Затова се е опитал да извлече максимума от наличния пакет. Това му се е удало поне през по-дълги периоди. След спирането си в бокса по време на фазата с виртуален сейфти кар, Верстапен накрая трябваше да се бори с Макларън.
С по-добрите гуми той успяваше да изпреварва коли, но веднага щом съперниците му също оставаха в режим на изпреварване, предимството им в скоростта беше прекалено голямо. „Веднага щом те могат да останат в този режим на изпреварване, той е просто твърде силен за нас, за да се защитим наистина – дори и с по-добри гуми“, обяснява Верстапен.
Ето защо му отне известно време, докато най-накрая успя да остави „МакЛарън“ зад себе си. Решаващият недостатък се криеше не само в механичното състояние на неговия „Ред Бул“, но и в енергията, с която разполагаше по дългите прави участъци на пистата в Монца.
Подиум като утешителен финал
Въпреки тези ограничения, Верстапен успя в крайна сметка да пресече финалната линия като трети. За Ред Бул това е важен резултат след трудния уикенд в Зандворт.
„За нас е положително да сме на подиума след много труден уикенд в Зандворт, където колата не беше точно по мой вкус“, казва Верстапен.
При това Ред Бул вече се беше подобрил значително между петък и събота. „Успяхме да направим силен обрат от петък към събота и колата определено беше в по-добро състояние“, обяснява холандецът. Въпреки това той не е напълно доволен. Все още има няколко области, които трябва да бъдат подобрени. Към тях изрично се причислява и енергията на правите отсечки.
„Имаме още няколко неща и области, за които знаем, че трябва да се подобрят – в допълнение към очевидното разпределение на енергията по правите“, обобщава Верстапен.