В мача срещу „Арсенал“ Хари Кейн отново игра близо до съвършенството. И отново се появи нов елемент.
Понякога дори и най-професионалният играч си позволява малко хумор, макар че, ако не беше Хари Кейн, това би могло да прозвучи почти арогантно. „Избиването или асистенцията?“, попита с усмивка професионалистът от „Байерн“, след като беше попитан за своето изключително подаване. И всъщност въпросът беше оправдан, защото макар да имаше този един особено гениален момент, имаше и много други.
Това, което Кейн направи на терена в сряда вечер срещу „Арсенал“, отново съдържаше много (или почти всичко) от онова, което го прави толкова специален (за наблюдателите на Бундеслигата) най-късно откакто носи екипа на „Байерн“, и съвсем малко от онова, което всъщност някога е бил или е трябвало да бъде. Който случайно е включил телевизора за първи път в сряда вечерта, едва ли след това би му хрумнало да определи Хари Кейн като нападател.
Срещу „Арсенал“ номер 9 получи всякаква свобода, каквато само можеше да си пожелае. Тъй като освен Джошуа Кимих липсваше и Майкъл Олисе, на практика цялата креативност се събра върху този универсален играч на „Байерн“. И този път и без друго доста странната картина стана още по-странна: Кейн, който като част от тричленна верига работи срещу топката и следи десния крило Мадуеке. Кейн, който спечелва и разпределя топки в средата на терена. Кейн, който с избиване (!) създава първата възможност за „Байерн“.
„Целта не е Хари да се появява като либеро, но понякога това може да се случи“, разказа по-късно спортният директор Макс Еберл, макар че това избиване вероятно е било изненада за него. Между другото, това не беше първият път, в който Кейн се появяваше в тази роля. За „Байерн“ – да, но в „Тотнъм“ през 2014 г. той замести изгонения от терена Уго Лорис в мач от Лига Европа срещу „Астерас Триполис“, облече вратарските ръкавици след хеттрик – и допусна гол.
В сряда неговият избиващ удар почти доведе до 1:0 за Байерн, ако Серж Гнабри беше насочил малко по-точно след комбинация с Алфонсо Дейвис и Исмаел Сайбари. Тази почти перфектна атака не изглеждаше планирана, а по-скоро приличаше на чиста интуиция, когато топката се озова извън терена след корнер на Арсенал, Кейн я видя и просто реагира бързо.
„Имам усещането, че виждам картини на терена“, обясни Кейн, когато го попитаха, и няма защо да се съмняваме в това. „Преди мача казах на Фонзи: ‚Когато имам топката, ти се движи, а аз ще се опитам да те намеря.‘“ Това проработи не само при избиването, но и преди изравняването 1:1, когато Кейн, идващ от дълбочина, погледна накратко и подаде топката с перфектно време „в пространство“, „което не съществува“, както така красиво го формулира треньорът на Арсенал Микел Артета.
А, и между другото: по-късно Кейн отбеляза и гол, в десетия си пореден мач в Шампионската лига. Но това вече е по-скоро нещо странично – и основа за нови статистически комбинации: според Opta, от началото на подробното събиране на данни през 2003/04 г. Кейн е първият играч, който в Шампионската лига отбелязва гол, асистира за друг и изпълнява избиване.