Разочарованието от пропуснатия финал на Уимбълдън е дълбоко. Въпреки това Новак Джокович говори за завръщане в Уимбълдън.
Новак Джокович събра багажа си, аплодира публиката на Централния корт на „Чърч Роуд“ и изчезна в подземията. Това, което за някои наблюдатели изглеждаше като сбогуване завинаги, всъщност трябва да е само временно сбогуване.
На въпроса дали ще се върне отново на класическия турнир на трева, сръбският рекордьор по титли от Големия шлем отговори: „Бих искал, поне още веднъж. Ще видим.“ Ясната загуба с 4:6, 4:6, 4:6 в полуфинала срещу Яник Синер обаче остави своя отпечатък.
Това беше солидно поражение, каза Джокович (38) с уморена усмивка. „Разбира се, че съм разочарован. Разбира се, че исках да спечеля Уимбълдън. Това е причината, поради която все още се старая толкова много. Но просто загубих от по-добър играч. Трябва да го приема. Разбира се, че е трудно.“ Не е ядосан на себе си: „Не мисля, че съм допуснал твърде много грешки. Просто бях с една или две класа по-слаб от него.“
„Вътрешна борба“ между удовлетворение и амбиция
Синер доминираше най-вече при собствения си сервис, като не допусна нито един брейк от Джокович. Само след 2 часа и 20 минути той реализира първия си мачбол за победа. Джокович вече не смята, че репутацията му на най-добър играч при ретурни е оправдана. „Аз бях такъв, това е реалността.“
Във всеки случай сърбинът беше замислен. Представянето му на Уимбълдън било „добро, но не достатъчно добро, защото съм благословен и в същото време прокълнат да съм свикнал с най-високите резултати и успехи“, каза той и описа „вътрешна борба“ между удовлетворението, че може да се мери с по-младите играчи, и високите си изисквания. Все още се наслаждава на „вълнението от състезанието“.
Все пак собственото му тяло го настройва положително. „За мен това е един от най-важните моменти, едно от най-големите удоволствия“, каза Джокович: „Не винаги е било така. През последните две години на почти всеки голям турнир имаше контузия. Така че това е нещо добро.“