През 1985 г. Ален Прост постигна пробив: първата му титла в световния шампионат се превърна в повратна точка в кариерата му – и в края на една ера за Ники Лауда
На 6 октомври 1985 г., на 30-годишна възраст, Ален Прост спечели за първи път в кариерата си световния шампионат по Формула 1.
Прост беше от самото начало един от най-добрите пилоти във Формула 1. С 21 победи в Гран при за Рено и Макларън той вече беше петият най-успешен пилот в историята – пред него бяха само Джаки Стюарт (27), Джим Кларк (25), Ники Лауда (25) и Хуан Мануел Фангио (24).
Иронично, именно съотборникът му Лауда беше този, на когото Прост трябваше да отстъпи титлата с половин точка през 1984 г. През 1985 г. французинът доминираше почти по свое желание.
Айртон Сена беше най-бързият в квалификациите, но в неделята Прост вземаше превес. Лауда, от друга страна, завърши само три състезания през целия сезон – най-често го спираха технически проблеми. В Спа-Франкоршам той си счупи и китката.
Решението за световната титла в Брандс Хетч
Преди Гран при на Европа в Брандс Хетч Прост водеше с 16 точки пред единствения си останал съперник, Микеле Алборето от Ферари, и трябваше да увеличи преднината си само до 18 точки, за да бъде недостижим.
Сена спечели шестата си полпозиция за сезона за Lotus – три десети пред Нелсън Пике в Brabham и девет десети пред Найджъл Мансел в Williams. Прост се класира едва шести, с 2,260 секунди по-бавен от Сена, докато заместникът на Лауда Джон Уотсън се класира на 21-во място – с повече от пет секунди изоставане.
Алборето трябваше да се задоволи с 15-то място – не особено добри предпоставки за надеждите му за титлата срещу Прост.
Първо Прост изостава, но…
При старта Прост беше затруднен от бавно стартиралия Уилямс на Кеке Розберг, излезе за кратко на тревата и падна на 14-то място. Но само след девет обиколки той отново се бореше за точките – тогава само за първите шест места.
Една от причините за бързото му изкачване беше инцидент начело: Росберг се завъртя при опит да изпревари Сена и беше ударен от Пике. Пике отпадна, Росберг трябваше да влезе в бокса и падна на края на колоната.
По-късно Розберг изигра ключова роля, като помогна на съотборника си Мансел да поеме водачеството: той забави водещия Сена, докато Мансел успя да го изпревари и да се откъсне.
Големият конкурент на Прост отпада преждевременно
Алборето се възползва от ранния хаос, за да се изкачи временно на шесто място, но Прост скоро го изпревари. Пилотът на Ферари влезе рано за смяна на гуми и малко след това претърпя зрелищна повреда на турбото – след 13 обиколки състезанието за него приключи. Прост вече трябваше да завърши само на пето място, за да си осигури титлата.
Марк Сурер с Brabham и Жак Лафит с Ligier бяха тайните звезди на състезанието: те се бореха за второто и третото място. Но Сурер отпадна в 63-тия кръг с повреда в турбото, Лафит загуби мястото си от Сена, смени гумите и накрая отпадна с повреда в двигателя.
Прост беше само на седмо място 25 обиколки преди края, но се възползва от отпаданията и проблемите на съперниците си и се изкачи на трето място с изпреварване на Елио де Анджелис.
Докато Мансел спечели състезанието, Прост трябваше да отстъпи последната позиция на подиума шест обиколки преди края на състезанието на наваксващия Розберг – но титлата му беше сигурна.
Сълзи в очите на световния шампион Прост
„Спомням си, че очите ми бяха влажни зад визьора“, пише французинът в книгата си „Maitre de mon destin“ от 1988 г. „Това беше знак за дълбока и интензивна радост, която първо исках да изпитам сам, преди да помисля за близките си и всички, които ми помогнаха.“
„След това, още преди да изляза от кокпита, дойде време за шампанско. После подиумът, който вече имаше четвърто стъпало – това на световния шампион. И накрая, радостната еуфория на празненствата…“
Прост пренаписа рекордите във Формула 1
Прост спечели още три титли и стана рекордьор в много статистики: 51 победи, 41 най-бързи обиколки, 106 подиума и 798,5 точки – само Хуан Мануел Фангио беше спечелил повече световни шампионати дотогава.
Съотборникът му Лауда приключи кариерата си след сезон 1985 – вероятно не без влиянието на превъзходството на Прост. „Мразех да го имам за съотборник“, обясни по-късно австриецът.
„Имах тази перфектна кола, а после дойде този френски нервен тип и ме издуха. Ако той не се беше появил, щях да продължа още няколко години.“