След контузията на рамото си, Маверик Винялес се завръща за финала на MotoGP във Валенсия – почти напълно възстановен, той разкрива какво все още му създава проблеми
След като пропусна няколко състезателни уикенда поради контузия на рамото, която получи на Sachsenring, Маверик Винялес се завръща за финала на MotoGP сезона във Валенсия. Пилотът на Tech3 се чувства значително по-добре, макар и все още да не е на 100%.
„Очевидно се чувствам много по-добре, отколкото на последната надпревара в Мандалика“, обясни Винялес в четвъртък. „Имах достатъчно време да се отпусна и да се възстановя. Разбира се, все още не съм на 100%, но не съм далеч от това.“
Испанецът напоследък тренираше много с по-малки мотоциклети, за да тества формата си. „Имам референции от 600-кубиковите и 1000-кубиковите и бях конкурентоспособен по отношение на времената за обиколка. Затова се чувствам готов за това състезание. Разбира се, все още трябва да видя каква е нивото ми на MotoGP мотора. Мощността е съвсем различна, но определено е подобрение.“
Според него най-голямото предизвикателство остава пълното възстановяване на сухожилията. „Те просто се нуждаят от още малко време, за да свикнат с необичайните позиции, които заемаме на MotoGP мотора.“
„В нормалния си живот се чувствам напълно възстановен, но на мотоциклета все още има движения, при които сухожилията ми казват: „Имам нужда от още малко време.“ Но вече е много по-добре от преди“, потвърждава 30-годишният състезател. Затова е било разочароващо да седи у дома, докато всъщност се е чувствал здрав.
„В нормалния живот всичко е наред, но когато карам, все още забелязвам, че има области, в които трябва да се подобря. Но сме близо. Всяка седмица набирам повече сила и това е знакът, от който се нуждаехме.“
Защо пропусна Портимао
Завръщането му във Валенсия е било мотивирано предимно от спортни съображения. „Исках непременно да седна отново на мотора за последното състезание тук. Чувствам, че съм възвърнал ритъма и скоростта си и исках да видя дали това важи и за мотора от MotoGP“, казва Винялес.
Умишлено са избегнали по-ранно завръщане в Портимао: „Замислихме се за малко да стартираме там, но два състезателни уикенда подред може би щяха да бъдат прекалено стресиращи. Затова решихме да концентрираме цялата си енергия върху Валенсия и последващите тестове тук.“
По време на рехабилитацията той е работил предимно върху силата и подвижността си. „Но подвижността все още не е на 100 процента. Трудно е да натрупаш сила, когато не можеш да изпълняваш движенията перфектно. Работим интензивно по този въпрос и нещата се подобряват.“ Но вече няма ограничения на мотоциклета: „Не, вече няма. На тренировъчните мотоциклети мога да се движа отново естествено.“
„Само при рязко спиране понякога все още усещам нещо в областта на рамото, но с адреналина това едва ли ще има значение“, остава уверен Винялес.
Винялес хвали заместник-пилота Пол Еспаргаро
Поради паузата, причинена от контузията, той е загубил и мускулна маса. „Не можех да тренирам с тежки тежести, затова трябваше да работя по-леко. По време на сезона тежах около 67 килограма, а след контузията – само 62-63.“
„Сега отново съм 63-64 килограма. Чувствам се добре, така че това не би трябвало да е недостатък. Най-големият проблем беше болката в Мандалика – при всяка промяна на посоката. Болката възпрепятстваше мускулите, исках да ускоря, но нищо не се случваше. Това е най-голямата разлика в сравнение с сега.“
Подкрепата от Red Bull Performance Center в Австрия също му е помогнала за възстановяването. „Те имат тестове, с които могат да измерват не само силата, но и невронната връзка. Това беше много важно. Някои мускули бяха прекалено напрегнати и блокираха други.“
„Работихме върху това и сега реакциите ми са много по-бързи, особено от лявата страна. Преди почти нямаше връзка, мислех „Давай!“, но мускулът не реагираше. Сега това отново функционира“, обяснява пилотът на Tech3. Винялес намери похвални думи и за Пол Еспаргаро, който го замести по време на контузията му: „Той работи наистина добре и се грижеше и за екипа ми. Справи се наистина добре. Портимао със сигурност беше трудно за него заради спомените, но беше добре, че караше там.“